Определение № 887 от 09.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 2778/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на Н. против Определение № 105 от 13.06.2014г. по в.т.д.№ 279/2013г., с което в производството по чл.248 ГПК Великотърновският АС съд не е уважил искането на агенцията-въззиваема страна за допълване на Решение № 340/10.12.2013г. с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 800 лв. до поисканите 10 417.03 лв. Насрещната страна [фирма]/н/ в писмен отговор оспорва частната жалба. Частната жалба е допустима, но е неоснователна. Въззивният съд изобщо не е имал основание да се произнася по искане за допълване, и да допълва решението си в частта за разноските, дължими на Н., тъй като в самото решение такова произнасяне е налице. Изрично в него е посочено, че „ответната страна претендира юрисконсултско възнаграждение, за което не е представен списък, а и от първоинстанционния съд са присъдени разноски над 33 000 лв. за възнаграждение за юрисконсулт”. Поради това молбата по чл.248 ГПК е следвало да бъде преценена като такава за изменение на решението в частта за разноските, в която хипотеза е приложимо разрешението по т.9 на ТР № 6 от 2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК. Определението в частта за уважаване на искането по чл.248 ГПК е влязло в сила като необжалвано от насрещната страна. По изложените съображения Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.