Определение № 7949 от 16.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7331/2025 г.

Производство е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от "ЕН ПИ СИ ТРЕЙД“ ЕООД, представлявано от управителя Н. П., срещу Определение № 22942 от 03.07.2025 г., постановено по адм. дело № 6874/2025 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на Решение № Р – 309/32 – 196067/27.06.2025 г. на директора на Агенция "Митници". Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна и разрешаване на въпроса по същество като се постанови спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта на директора на Агенция „Митници“. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи, че от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение за него ще настъпят значителни и трудно поправими вреди. Ответникът по частната жалба - директорът на Агенция "Митници"- гр. София, чрез гл. юрк. К. Станкулова, в писмен отговор оспорва основателността на жалбата, като настоява за оставяне в сила на оспореното определение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното определение Административен съд София - град е оставил без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на Решение № Р – 309/32 – 196067/27.06.2025 г. на директора на Агенция "Митници", с което е отнет Лиценз № 746 за управление на данъчен склад за складиране на акцизни стоки с адрес: гр. София 1220, ул.“Проф.Иван Георгиев“ 1А, с идентификатор на лицензиран складодържател BGNCA00523000 и идентификационен номер на данъчен склад BGNCA00523001 и е прекратено действието на лиценза. Съгласно чл. 53, ал. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, лицензът се прекратява с решение на директора на Агенция "Митници", което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго. Съдът е приел, че критерий за отмяна на предварителното изпълнение на акта е установяване наличието на значителни или трудно поправими вреди, които биха настъпили за дружеството, съпоставена обаче с критерия „обществен интерес“ по общата норма на чл.60, ал.1 АПК, към която препраща разпоредбата на чл.166, ал.2 АПК. Прието е, че дружеството е посочило в какво се изразяват твърдяните най-общо от него вреди, но те са свързани с редовната му търговска дейност и не са представени убедителни доказателства за наличието им, а още по-малко такива за квалифицирането им като значителни или трудно поправими по смисъла на закона, поради което и искането му за спиране е останало недоказано. Така постановеното определение е правилно. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административния акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно при условията на ал. 2. Правилен е изводът, че доказателствена тежест на молителя е да установи, че допуснатото предварително изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Обоснован е изводът на съда, че с тази доказателствена тежест "ЕН ПИ СИ ТРЕЙД“ ЕООД не се е справил, което е довело до констатацията, че в конкретния случай не е доказано, че допуснатото предварително изпълнение би могло да причини на адресата на акта значителна и трудно поправима вреда. Неоснователен е доводът на дружеството за причиняване на вреда на държавата, изразяваща се в покачване на цените с оглед намаляване на предлаганото общо количество гориво на пазара в страна. Не биха могли да се навеждат доводи от правнонеотносими факти и най- вече от събития, които не са реални, а такива от фикцията, част от които представляват и твърденията за осъждане на държавата с оглед претърпените от оспорващия вреди и пропуснати ползи. Това би могло да се отнесе със същата значимост и по отношение на твърдението за вредата, която би могла да бъде нанесена на фиска на държавата, в това число данъци и акциз, тъй като било ноторно известно, че процедурата по лицензиране на нов склад е дълга и сложна, като е приложена и справка за внесен акциз в общ размер на 8 276 972, 12 лева. Действително, съгл. чл. 20, ал. 2, т. 9 от ЗАДС, пряка и непосредствена последица от предварителното изпълнение на решението за прекратяване на лиценза е освобождаването на акцизните стоки за потребление, от което възниква задължение за заплащане на акциз и то за всички стоки, които към момента на прекратяването са в режим „отложено плащане на акциз“, но целта на допуснатото по силата на специалната норма на чл.53, ал.3 от ЗАДС предварително изпълнение е да защити важни държавни или обществени интереси, при което следва да е налице съразмерност между тях и интересите на жалбоподателя. Дружеството не е установило с годни доказателствени средства, че допуснатото предварително изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, като не е посочило нови обстоятелства, въз основа на които да поиска спиране на изпълнението по смисъла на чл.166, ал.2 АПК. Безспорно невъзможността за изпълнение на задълженията по сключените от дружеството договори и свързаното с това прекратяване на правоотношения, загубата на клиенти и търговска репутация имат характер на значителни и трудно поправими вреди, но такива не са доказани, а само се твърдят най-общо. Нещо повече, в представените по делото договори за влог с индивидуализираните подробно дружества не са фиксирани цени за предоставените услуги, а е посочено, че възнаграждението, дължимо на складодържателя се изчислява, фактурира и заплаща на ежемесечна основа, което не е аргумент в посока конкретизиране на значителна или трудно поправима вреда за дружеството. Както бе вече посочено, целта на допуснатото по силата на специалния закон предварително изпълнение е да защити важни държавни или обществени интереси, при което следва да е налице съразмерност между тях и интересите на адресата на акта, съответно степента на вредите, които биха настъпили за последния, а в случая оспорващият не е установил наличието на защитим частен интерес, противопоставим на защитения от закона обществен такъв. Изводите на административния съд в тази връзка са съобразени и с мотивите на ТР № 5 от 8.09.2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСК на ВАС. Достигайки до извод за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което не страда от релевираните в частната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по частната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, на осн чл.143, ал.3 АПК, в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, тричленен състав на Върховния административен съд