Определение № 7704 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5398/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. Н. Е., чрез адвокат Р. Шулев, против определение № 13933/23.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2385/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което исковата ѝ молба, подадена против Агенцията по вписванията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 815 лева е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради и което е поискана отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна – Агенцията по вписванията, чрез юрисконсулт П. Колчакова, оспорва частната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред административният съд е образувано по искова молба, подадена от И. Н. Е. против Агенцията по вписванията, с която се претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 815 лева, от които 800 лева - адвокатско възнаграждение и 15 лева - държавна такса. Като основание за претендираната имуществена вреда е посочен отменен Отказ на длъжностното лице по регистрация към Агенцията по вписванията № 20240104193737-3/10.01.2024 г. Отказът е отменен с влязло в сила решение № 168/31.01.2024 г., постановено по търг. дело № 112/2024 г. по описа на Софийския градски съд. За да остави без разглеждане исковата молба и да прекрати производството по делото, административният съд приел, че е сезиран с иск по чл. 1 ЗОДОВ, който обаче е недопустим за разглеждане, тъй като искането за присъждане на заплатени съдебни разноски е следвало да се осъществи в рамките на съдебното производство, в които същите са сторени, а не с отделен иск по чл. 1 ЗОДОВ. Според административния съд въпросът за отговорността за разноски е следвало да бъде разрешен в производството по обжалване на постановения от длъжностното лице по регистрация изричен отказ по реда на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ /ДВ бр. 105/11.12.2020 г./, съгласно която разпоредба в тези производства съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. По тези съображения съдът е заключил, че наличието на специалния процесуален ред по чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ дерогира приложението на исковото производство по чл. 1 ЗОДОВ по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав споделя изводът на съда, че редът за защита по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е неприложим в конкретния случай, тъй като е налице друг ред за претендиране на поисканите по ЗОДОВ суми по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, съгласно който когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е налице, доколкото се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно лице по регистрацията, изразяващи се в заплатени в съдебното производство по отмяна на отказа разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Отказът на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства подлежи на обжалване по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че специалният закон – ЗТРРЮЛНЦ, урежда специален ред, по който се осъществява съдебен контрол върху отказа на длъжностното лице по регистрация - по реда на ГПК. Принципът за разпределение на тежестта за разноските в гражданския процес определя отговорността за разноските, направени от изправната страна да се понесе от страната, която необосновано е предизвикала правния спор. Тази отговорност може да се осъществи само във висящия съдебен процес, при своевременно отправено искане, т.е. съобразно изхода на спора съдът е длъжен да се произнесе и по искането за присъждане на разноски в процеса. Съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ в това производство съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Налице е ефективно правно средство за защита и процесуален ред, по който претендираната имуществена вреда, представляваща разноски в съдебния процес, да се реализира, което изключва исковия ред по специалния закон – ЗОДОВ, за защита и обосновава недопустимост на предявения иск. Към датата на образуване на търг. дело № 112/2024 г., приключило с решение за отмяна на обжалвания отказ за вписване на заявените от И. Н. Е. обстоятелства, вече е била в сила разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. По горните съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а обжалваното с нея определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,