Определение № 151 от 09.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2017 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Съгласно определение №82 от 22.03. 2017г по ч. гр.д №1200/2017 на ВКС ІІІ г.о е спряно изпълнението на въззивно решение №731 от 06.02.2017г. по в.гр.дело № 10971/2015г на Софийски градски съд, при внесено от [фирма] обезпечение в размер на 88266,57лв.по сметка на ВКС. Обезпечението е определено съгласно чл. 282 ал.1 т.1 ГПК предвид сбора от присъденатата по въззивното решение сума 73 080 лева обезщетение за неимуществени вреди от настъпила на 20.12.2008г трудова злополука и 15 186,57лв обезщетение за забава, присъдено отделно. С решение № 2 от 27.02.2018г по гр.д№2303 от 2017г на ВКС ІІІ г.о, постановено по касационна жалба на [фирма] обезщетението е намалено на 41 580 лева.Обжалваното въззивно решение №731 от 06.02.2017г. по в.гр.дело № 10971/2015г на Софийски градски съд е отменено в частта, с която е потвърдено решение от 10.06.2015г по гр.д. № 46704/2010г на СРС ,73 състав и [фирма] е осъдено да заплати на Д. Б. Ч. сумата над 41 580 лева обезщетение за неимуществени вреди от настъпила на 20.12.2008г трудова злополука, включително в частта за присъждането на лихви за забава над размера от 8640.62 лева, до размера на сумата 15186,57лв за периода от датата 20.12.2008г до завеждане на исковата молба. Искът е отхвърлен в частта за разликата над сумата 41 580 лева, до размера на присъдените 73 080 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху разликата над 41 580 лева главница, считано от датата 20.12.2008г, до окончателното изплащане. В останалата обжалвана част решение №731 от 06.02.2017г. по в. гр.дело № 10971/2015г на Софийски градски съд е оставено в сила .Решение №2 от 27.02.2018г по гр.д№2303 от 2017г на ВКС ІІІ г.о е допълнено в частта за разноските ,дължими на ответника по иска [фирма] на основание чл. 248 ГПК. Общо присъдените в полза на [фирма] разноски за всички инстанции са в размер на 11591,34 лв. Дъжимите и присъдени разноски в полза на ищеца Д. Б. Ч. са 1386лв, компенсация на съдебни разноски не е правена със съдебното решение .На основание чл.78,ал.6 ГПК [фирма] е осъден да заплати и дължимата държавна такса по сметка на ВКС върху присъденото обезщетение и служебно издаване на изпълнителен лист, в размер на 1668 лева Депозирана е молба от ищеца вх. №5042349/14.03.2018г за изпълнителен лист по Решение №2 от 27.02.2018г по гр.д№2303 от 2017г на ВКС ІІІ г.о за присъдените му разноски, която не е разгледана поради висящността на производството по чл. 248 ГПК и изпращането на делото на ВКС Ищецът по делото Д. Б. Ч. е образувал изп. дело № 20178380401472 при ЧСИ М. Б. с рег. №838 при КЧСИ ,въз основа на въззивното решение, съгласно изп. лист от 28.02.2017г. Същото е висящо. На 13.03.2018г по делото е постъпило искане изх. № 26501/13.03.2018г от ЧСИ М. Б. да се разпореди банков превод на внесената гаранция по специалната банкова сметка на съдебния изпълнител. Удостоверено е ,че паричното задължение по изпълнителното дело към този момент възлиза на общо 90 827,79лева и е формирано от следните вземания: 41580лв главница,законна лихва до момента 40 313 лв ,разноски в размер на 3387лв и такса 5547,79лв По делото е постъпила и молба вх. № 3157/26.03-2018г от [фирма] ,че желае да плати доброволно (по- точно пряко) на ищеца Д. Б. Ч. присъденото по решението, което, според депозираната молба, включва: 41580лв обезщетение ,законна лихва върху него от 20.12.2008г до 26.03.2018г. в размер на 40 453 лв; присъдените по решението на ВКС разноски от 1368лв в полза на Д. Б. Ч.. В молбата на [фирма] се иска част от гаранцията ,сумата 71 831,67лв.да се преведе по посочена сметка на ищеца Д. Б. Ч. в [фирма] .От цялата сума по гаранцията в размер на 88 266,57 лева, според молителя следва да се изключат разноските,присъдени в полза на [фирма], респ.дължимите такива в размер на 11 591,34. От остатъка по същата гаранция молителят нарежда и плащане на възложената му по решението държавна такса от 1668лв. и сочи своя сметка,по която да му се преведе разликата. Становището на ищеца Д. Б. Ч. по молбата на [фирма] е депозирано на 20.04.2018г. В него не се възразява сумата по обезпечението да бъде преведена по посочената негова сметка в [фирма], възразява се относно размера.Според ищеца Ч. следва да му бъдат преведени 41 580лв. обезщетение; 40729,51лв. лихви (до датата на депозиране на становището 20.04.2018г); сумата 1386лв. присъдени съдебни разноски по решението на ВКС; сумата 4014лв разноски за адвокатска защита по обезпечителното производство (изп.д№ 20158380409219 на ЧСИ М. Б. с рег. №838 при КЧСИ) на основание определение от 12.05.2015г по гр.д№10917г на СГС; сумата 2037лв.разноски за адвокатска защита по изп.дело№ 20178380401472 при ЧСИ М. Б. с рег. №838 на КЧСИ, образувано въз основа на въззивното решение, съгласно изп.лист от 28.02.2017г.В становището се посочва за превеждане сумата 84 584,21лева, след като от гореизчислените общо 89 746,51 лева са приспаднати 5162,30 лв разноски в полза на [фирма], както са присъдени по решението преди допълването му по реда на 248 ГПК. При така установените обстоятелства и искания на страните цялата сума по гаранцията от 88 266,57 лева следва да се преведе по специалната сметка на ЧСИ М. Б. с рег. №838 на КЧСИ по изп.дело№ 20178380401472. Както бе последователно разяснено с приемането Тълкувателно решение № 2 от 24.10.2012 г. по т.д. № 2/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 8 от 31.10.2012 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС и на Тълкувателно решение №6/2014г от 23.10.2015г на ОСГТК на ВКС, спирането по чл.282, ал.2, изр.първо ГПК и внасянето на гаранция като задължителен елемент от него има за цел да се избегне принудителното изпълнение докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС и осъдителното въззивно решение не е влязло в сила, а не да се избегне принудителното изпълнение като способ за удовлетворяване на кредитоа при съдебно признато вземане. Изискването на процесуалния закон за представяне на надлежно обезпечение от страна на касатора е свързано с охрана на интереса на другата страна и обезпечението следва да е достатъчно да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание, респ .обезщетяването на ответника по жалбата за вреди от евентуално неоснователно забавяне на изпълнителното производство. Освобождаването на внесената гаранция е подчинено на специални процесуални правила относно предпоставките за освобождаване на паричната сума от съда, осъществимо чрез връщането й на залогодателя ,или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на вземането на залогополучателя. Съдът е обвързан да предприеме предписаното от правната норма действие: задържане на сумата, връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на кредитора-залогополучател (респ. превеждането й в държавния бюджет при условията на чл.82 ГПК) в резултат на правния извод коя от хипотезите на правната норма е приложима. (ТР №6/2014г от 23.10.2015г на ОСГТК). До връщане на обезпечението в полза на вносителя, макар и за част от сумата, по правило не може да се стигне,ако вземането по решението е предмет на принудително изпълнение и длъжникът не е удовлетворен.В случая не е налице основание да се допусне изключение от това правило по обща воля на страните, заявена до съда в процедура по чл. чл.403, ал.2 и чл.282 ГПК. Ищецът по делото Д. Б. Ч. е образувал изп. дело № 20178380401472 при ЧСИ М. Б. с рег. №838 при КЧСИ, въз основа на въззивното решение,оставено в сила в една част.Изпълнителното производство е висящо, освен това предвид разменените становища между страните няма съгласие и съвпадащо искане до съда за освобождаване на гаранцията по начин и в размер, който да удовлетвори насрещната страна.. Ето защо цялата сума по обезпечението следва да се преведе по сметката на ЧСИ, в съответствие с целта на обезпечението Съгласно постъпилото преводно искане на ЧСИ М. Б. с рег. №838 на КЧСИ по изп.дело № 20178380401472, при съобразяване размера на главното задължение по решение № 2/27.02.2018г по гр.д№2303 от 2017г на ВКС ІІІ г.о,което е в размер на 41 580лв, към дата 13.03.2018г паричното задължение по изпълнителното дело възлиза на общо 90 827 ,79 лева ,заедно с лихвите и разноските.Следва да се остави без уважение искането на вносителя [фирма] да се освободи в негова полза остатъчната разлика от внесеното обезпечение,след като съдът изпълни нареждането му да разпореди директен превод на сумата 71 831,67лв в полза на кредитора Д. Б. Ч., по негова сметка. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.