Решение № 202 от 09.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9792/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от „Слънчев дар“ АД срещу Решение № 7816/11.07.2025 г. по административно дело № 2995/2024 г. по описа на Административен съд – Варна. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е събрал допустимите и относими за спорния предмет доказателства, и решаващите му изводи не почиват на установените по делото факти и обстоятелства. Иска се отмяна на съдебния акт. Ответникът - директорът на ТП на НОИ Варна, чрез процесуален представител старши юрисконсулт М. Кръстев, в писмен отговор от 04.09.2025 г. оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли за оставянето му в сила. Ответниците - Д. Г. Р. и Х. Р. Р., чрез адв. П. Дановски, поддържат становище за необоснованост и неоснователност на касационната жалба. Развити са съображения за правилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд. Иска се оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд - Варна е Решение № 2153-03-171/14.11.2024 г., издадено от Директора на ТП на НОИ-Варна, с което е оставена без уважение жалба на „Слънчев дар“ АД срещу Разпореждане № 5104-03-188/02.10.2024 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ-Варна, с което е призната за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 КСО настъпилата на 15.06.2024г. смъртна злополука с лицето Р. Х. Р., [ЕГН], декларирана с Декларация за трудова злополука вх.№ 5101-03-132#1/01.08.2024 г. С оспореното решение, постановено от Административен съд – Варна е отхвърлена жалбата на „Слънчев дар“ АД срещу Решение № 2153-03-171 от 14.11.2024 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ Варна, с което на основание чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № 5104-03-188/02.10.2024 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ-Варна, с което настъпилата на 15.06.2024 г. злополука с Р. Х. Р. - [ЕГН] е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, и са присъдени разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора след като е анализирал събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели в тяхната съвкупност, и е установил следното: Между дружеството – касатор и Р. Х. Р. е сключен трудов договор № 520/18.11.2022 г., по силата на който той е назначен на длъжност „ел. техник“. В длъжностна характеристика за работно място електромонтьор и електротехник в „Слънчев дар“ АД, в „Основни функции и задължения“ е посочено като вменено трудово задължение: т.1 „Да монтира и демонтира електрическо оборудване, да го експлоатира и поддържа в изправност“, в т.2 „Да не създава предпоставки за възникване на аварии или нещастни случаи“, в т.3 „При възникване на аварии да ги отстранява своевременно, компетентно и качествено“, а в т.4 „Да контролира правилния режим на работа, състоянието и изправността на електрическите съоръжения, състоянието на сигналите и защитните средства“. На основание чл. 57, ал. 2 от КСО в ТП на НОИ Плевен е подадена декларация за трудова злополука вх.№ 5101-03-132#1/01.08.2024 г., в която от осигурителя е посочено, че пострадалият е постъпил на работа в предприятието на 19.11.2022 г. като електротехник с работно време в деня на злополуката от 08:00 ч. до 12:00 ч. и от 13:00 ч. до 17:00 ч. Посочено е, че злополуката е станала около 15:30 ч., като за място на злополуката е записано: „пострадалият работник упражнява трудова дейност на територията на зърнобазата в гр. Долна Митрополия. Дейността му няма точно фиксирано работно място, а е свързана с обход и наблюдение на работата на ел. мотори и подобно оборудване на силози за съхранение на зърно. Физическото място на инцидента няма никаква връзка с трудовите му задължения и предполагаемо място за осъществяването им. Мястото на падането от стълбата е сграда – ГРУ“. Осигурителят е посочил като вид работа: „Във времето преди настъпване на злополуката пострадалият самоволно и без да му е възлагано, в отклонение от задълженията си е взел стълба, която не е собственост на работодателя и е предприел действия може би по укрепване на външно тяло на климатик.“ На специфично действие, извършвано от пострадалия и свързаният с това действие материален фактор е отразено: „Пострадалият се е качил на преместваема стълба, която укрепил върху стената на сградата – ГРП, на която е имало монтирано външно тяло на климатик. Видно от обясненията на свидетелите, които са го открили след падането от стълбата, същите предполагат, че е правил опит за пристягане. Не е ясно какво го е накарало да предприеме подобна дейност, тъй като същият е бил в изправност и е работил нормално“. В т. „отклонения от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения е записано: „Самоволно вземане на решение да вземе преместваема стълба и да извършва някаква дейност по външно тяло на климатик. Причината за падането от стълбата не може да бъде установено“. В точка „начин на увреждането и материален фактор, причинил увреждането“ е записано: „[заличен текст]“. На „вид на увреждания и увредени части от тялото“ е посочено: „[заличен текст]“, а на последици – „смърт“. В Съдебномедицинска експертиза на труп № 52/2024, издадена от ОСМ при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД - Плевен, е отразено, че смъртта на Р. Х. Р. се дължи на [заличен текст], вследствие на падане от стълба, от около 5 м. височина върху бетонна площадка. От Протокол № 1/08.07.2024 г. за резултатите от разследването, предвиден в чл. 2, ал. 3 от НУРРОТЗ, комисия на осигурителя „Слънчев дар“ АД - Варна, за организираното от него разследване на злополуката с Р. Х. Р., станала на 15.06.2024 г., се установява, че осигурител на пострадалото лице е посоченото търговско дружество, като същият е назначен на длъжност - електротехник. На място и време на злополуката е посочено, че злополуката е настъпила на 15.06.2024 г. на територията на зърнобаза в гр. Долна Митрополия, обл. Плевен, във времето между 15:00 - 16:00 часа. На свидетели на злополуката е посочено, че преки свидетели не са установени, тъй като такива не е имало. Лицата, от които са снети обяснения, установяват самите последици от злополуката. След деклариране на злополуката в ТП на НОИ – Варна, където е регистрацията на осигурителя, с писмо изх. № 5101-03-132#2 / 08.08.2024 г. на ТП на НОИ Варна, на основание чл. 58, ал. 1 от КСО документите са изпратени за извършване на разследване на злополуката, на ТП на НОИ – Плевен, в чийто район е настъпила злополуката. Резултатите от извършеното разследване на злополуката са обективирани в Протокол № 5103-14-10 / 12.09.2024 г. на ТП на НОИ - Плевен, от който се установява, че Р. Х. Р. е постъпил на работа на 19.11.2022 г. Назначен е на длъжност - електротехник. Злополуката е станала на 15.06.2024 г., около 15:30 часа в зърнобаза гр. Долна Митрополия, собственост на „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД - гр. Варна. Като непреки свидетели на злополуката са посочени Л. П. С. - електромонтьор в „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД - гр. Варна, Б. А. В. - електромонтьор в „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД - гр. Варна и Т. И. Н. - работник на „Октопод инвест холдинг“ ЕАД - техник системи за сигурност на територията на „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД в гр. Долна Митрополия. На специфично физическо действие, извършвано от пострадалия в момента на злополуката и свързания с това действие материален фактор е посочено, че по данни и предположения, пострадалият Р. Х. Р. взел винтоверт и искал да притегне тялото на климатика и затова предприел действия със стълба, която не била собственост на дружеството. В протокола е посочено, че в сграда (ГРУ) регулярно се събирали електротехници и електромонтьори за обсъждане на съответните проблеми по поддръжката на съоръженията, като температурата в помещението се подържала от климатик, чието външно тяло било разположено на външната стена на сграда - ГРУ, където се разпределя електрозахранването в зърнобазата. Посочено е че в деня на злополуката било горещо и задушно с типични за региона високи летни температури на въздуха. Производствените необходимости също налагали поддържане на определени стойности на температурата. Предполага се, че Р. Х. Р. се е качил на трираменна стълба, подпряна на външната стена на производствената сграда - ГРУ, върху която е било монтирано външното тяло на климатика, който поддържал температурата във вътрешната зона на сградата, при което изгубил равновесие и паднал върху бетонна площадка, находяща се под стълбата. На „отклонения от нормалните действия и условия, и материалния фактор, свързан с тези отклонения“ е посочено, че лицето е предприело действия по укрепване и пристягане на външното тяло на климатика без да е обезопасено, вследствие на което губи равновесие и пада от 5 метрова височина. На „анализ на причините за възникване на злополуката“, освен гореизложеното е записано, че е допуснато стълба, която не е собственост на дружеството да се остави в производственото помещение, в което работят работници на осигурителя „Слънчев дар“ АД - гр. Варна, които не са инструктирани да работят с нея. Единият от свидетелите е съобщил, че преди известно време е имало силен вятър и външното тяло на климатика се клатело. Направено е обосновано предположение, че за целите и в интерес на работата, пострадалото лице е предприело действия по укрепване па климатичното тяло, за да се избегнат повреди и вредни последици от тях. С възражения от 17.09.2024 г. в ТП на НОИ – Варна са оспорени констатациите и съдържанието на Протокол № 5103-14-10/12.09.2024 г. на ТП на НОИ - Плевен, подадени от представителя на осигурителя и от представителя на работниците и служителите в КУТ на „Слънчев дар“ АД - Варна, участвали в комисията, извършила разследването на злополуката. С Разпореждане № 5104-03-188/02.10.2024 г. декларираната от осигурителя „Слънчев дар“ АД злополука вх.№ 5101-03-132#1/01.08.2024 г., станала на 15.06.2024 г. с Р. Х. Р., е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. С Решение № 2153-03-171/14.11.2024 г., издадено от Директора на ТП на НОИ-Варна, е оставена без уважение жалбата от „Слънчев дар“ АД срещу Разпореждане № 5104-03-188/02.10.2024 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ-Варна, с което е призната за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 КСО настъпилата на 15.06.2024 г. смъртна злополука с лицето Р. Х. Р., [ЕГН], декларирана с Декларация за трудова злополука вх.№ 5101-03-132#1/01.08.2024 г. Решението на директора на ТП на НОИ Варна е оспорено пред Административен съд - Варна, който след събиране на всички допустими и относими за спора доказателства, и изясняване на релевантните факти и обстоятелства, е отхвърлил жалбата срещу същото. Съдът е приел оспорения пред него административен акт за издаден от материално и териториално компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съблюдаване на материалноправните разпоредби и целта на закона. По отношение на спорния по делото правен въпрос, а именно дали е налице функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето на пострадалия, в конкретния случай смърт и извършваната работа, съдът е отговорил позитивно. Така постановеното решение от Административен съд - Варна е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно прилагане на материалния закон и при стриктно съблюдаване на съдопроизводствените правила. За да се признае едно увреждане на здравето за трудова злополука, на първо място следва да са налице неоспорими доказателства, че лицето се намира в трудовоправни отношения със съответния работодател и се явява осигурено лице. В случая, с оглед събраните в хода на административното и съдебното производства доказателства, Р. е имал качеството на осигурено лице, доколкото безспорно е установено, че на датата на претърпяното падане от стълба – 15.06.2024 г. същият е бил назначен на длъжност електротехник. Относно функционалната връзка между изпълнението на трудовите функции и увреждането от първоинстанционния съд правилно е прието, че тя се изразява в това, че Р. Р. в изпълнение на регламентираните в длъжностната му характеристика задължения посочени в т.1 до т.4 от същата е осъществил дейност по закрепване на външно тяло на климатик, собственост на дружеството и в негова полза, което е довело до злополуката, настъпила по време и във връзка с извършваната работа в интерес на предприятието. Функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето на пострадалия и извършваната работа се проявява в различни форми. Както бе посочено по-горе, за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е станало през време и във връзка, или по повод на извършваната работа, вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието. В конкретния случай, от страна на пострадалото лице са извършвани действия, които следва да се приеме, че са свързани с непосредственото изпълнение на трудовата му функция, и които са били необходими за осъществяване на работния процес и изпълнение на възложените му съгласно длъжностната характеристика задължения по работа, свързана с дейността му на електротехник - обстоятелства, осъществяващи хипотезата на настъпване на увреждането по повод извършваната работа. Злополуката е настъпила при наличието на двете обективни предпоставки от хипотезата на материалноправната разпоредба на чл. 55, ал. 1 от КСО - на работното място през време и по повод на извършваната от пострадалия работа, както и в интерес на дружеството, в рамките на установеното работно време. Неоснователни се явяват касационните доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното съдебно решение. За да се признае едно увреждане на здравето за трудова злополука, то трябва да съдържа всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 55, ал.1 от КСО, а именно: 1. внезапно увреждане на здравето /внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло/; 2. наличие на функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа, т. е увреждането следва да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието; 3. неблагоприятен резултат от увреждането – временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт; 4. причинно - следствена връзка – неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа; 5. лицето да е осигурено за съответния риск. Редът за установяване и последиците от настъпването й са уредени както в КСО, така и в Наредбата на медицинската експертиза, а така също и в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Юридическите характеристики на трудовата злополука са свързани с обективното състояние на увреденото лице, последиците от това обективно състояние, причината довела до това обективно състояние и неговите последици, връзката между състоянието на осигуреното лице и изпълняваната от него работа, които белези следва да са налице в кумулативна връзка. С действията си, при които Р. Р. се е качил на стълбата, за да укрепи/ пристегне външното тяло на поставен в сградата на дружеството осигурител климатик, последният е изпълнявал една от основните си функции и задължения съгласно длъжностната си характеристика за заеманата от него длъжност „електротехник“ – „Да не създава предпоставки за аварии и нещастни случаи“, съответно да предотвратява такива. Дори и дружеството да е имало сключен договор с друга, т.н.„външна“ фирма, която да извършва поддръжка на климатичните системи в зърнобазата, една от задачите, вменени на Р. Р., съгласно длъжностната му характеристика, в качеството му на електротехник е била да поддържа в изправност електрическото оборудване. Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира правните изводи на първостепенния съд относно приложимостта на разпоредбата на чл. 55 от КСО за законосъобразни, мотивирани, основани на правилна преценка на приетите за установени по делото фактически обстоятелства, относими към доказване на материалноправните изисквания на визираната разпоредба, за да се приеме, че спрямо Р. Р. е осъществен съставът на трудовата злополука. По изложените съображения, по категоричен начин следва да се приеме, че травматичното увреждане на здравето (смъртта) на Р. Р., настъпило на 15.06.2024 г. е трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО. Предвид гореизложеното настоящият касационен състав приема, че постановеното от Административен съд - Варна решение е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,