Определение № 479 от 31.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1505/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд от 28.07.2010 г. по гр.д. № 1889/2010, с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд от 27.04.2010 г. по гр.д. № 965/2010, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът [фирма], Пловдив, представляван от адв. Е. Г. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да събере доказателствата, за събирането на които е имало пречки по време на първоинстанционното производство, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата В. С. Р., представляван от адв. В. С. от ПАК я оспорва, като счита, че повдигнатият правен въпрос не обуславя решението по делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третия е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в заповедта за уволнение не са посочени качествата, които липсват на работника за ефективното изпълнение на възложената работа и не е доказано на ищеца да липсват някакви качества. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос не обуславя решението по делото. Уволнението е признато за незаконно поради непосочването в заповедта за уволнение на качествата, които липсват на работника за ефективното изпълнение на възложената работа. Без правно значение e дали работникът не притежава качества, които не са посочени в заповедта за уволнение или друг документ, известен на работника, към който заповедта препраща. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение