Определение № 686 от 01.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 2763/2015 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ф. О. с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния пълномощник адв. Р.Б., против определение № 1092/24.04.2015 г. по в.т.д.№ 2366/2013 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 9 състав, с което е оставена без разглеждане молбата на Ф. О. за допълване на решение № 194/28.01.2015 г. по същото дело. В частната жалба се моли за отмяна на обжалваното определение, като неправилно по подробно изложени съображения и връщане на делото на САС за произнасяне по същество на искането по чл.250 ГПК. Против частната жалба не е постъпил писмен отговор от синдика на Е. Е. /Н/, в качеството му на насрещна страна по спора. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт в хипотезата на чл.274 ал.2 вр. ал.1 т.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна. С решение от 15.04.2013 г., постановено по т.д.№ 67/2012 г. на ОС - [населено място] е прогласена нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на Е. Е. /н/ [населено място] на покупко-продажбата на недвижим имот, обективирана в нот.а.№ 35, т.ХІ, рег.№ 6080, д.№ 895/2009 г. на нотариус Ст.С. с рег.№ Н56, на основание чл.646 ал.2 т.4 ТЗ; и е прекратено производството по съединения иск с пр.основание чл.647 т.7 ТЗ. По жалба на Ф. О. Софийският апелативен съд е постановил решение № 194/28.01.2015 г. по т.д.№ 2366/2013 г., с което е потвърдил първоинстанционното решение по иска по чл.646 ал.2 т.4 ГПК. Във въззивната жалба са направени оплаквания за недопустимост на решението на ОС – [населено място], които са обсъдени от въззивния съд и са счетени за неоснователни, в резултат на което спорът е разгледан по същество. С молба, депозирана в срока за касационно обжалване, Ф. О. е поискал допълване на решението на САС, т.к. според него съдът не се е произнесъл по оплакванията за недопустимост на първоинстанционното решение, която е оставена без разглеждане. Определението, постановено в този смисъл е правилно и следва да бъде потвърдено, по следните съображения: На допълване по реда на чл.250 ГПК подлежат решенията, с които съдът не се е произнесъл в пълнота по спорния предмет, с който е бил надлежно сезиран, т.е. не е разрешил изцяло повдигнатия пред него материалноправен спор. Преценката за допустимост на исковото производство не е част от спора, а само предпоставка за разрешаването му по същество. Тя се прави служебно от съда по всяко време на процеса, а когато засяга допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение се дължи при постановяване на решението на въззивния съд /по чл.270 ал.3 ГПК – при недопустимо решение или по чл.271 ал.1 ГПК – при допустимо такова/. В случая адресираното до съда искане е не за допълване, а за ревизия на направената от САС преценка за допустимост на исковото производство и постановените по него решения. Следователно, касае са за наведено не пред надлежния съд касационно основание по чл.281 т.2 ГПК, което подлежи на проверка в производството по т.д.№ 2764/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ отделение, образувано и висящо по касационната жалба на Ф. О. против решение № 194/28.01.2015 г. по т.д.№ 2366/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд. Водим от гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, търговска колегия, второ отделение