Решение № 196 от 09.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8525/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Варна, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт И. Костадинова, срещу решение № 7343/02.07.2025 г., постановено по административно дело № 1956/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което по жалба на Б. Д. В. от гр. Варна е отменено решение № 2153-03-117/05.08.2024 г. издадено от директора на ТП – Варна на НОИ за отхвърляне на жалбата му срещу разпореждане [номер]/08.02.2024 г. на ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, преписката е върната на ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ за ново произнасяне и са присъдени разноски. Изложени са доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че след като осигурителни вноски са направени след датата на отпускане на пенсията и след издаденото разпореждане за това, преизчисленият й размер с оглед на тези вноски следва да се изплаща от по-късен момент от отпускането. Като счита оспорения административен акт за законосъобразен, моли постановеното съдебно решение в обратния смисъл да бъде отменено и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Б. Д. В. от гр. Варна чрез пълномощника си адв. М. Цветкова изразява становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Прави искане обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила и да се присъдят направените разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 2153-03-117/05.08.2024 г. издадено от директора на ТП – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на Б. Д. В. срещу разпореждане [номер]/08.02.2024 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ –Варна по отношение на определения с разпореждането размер на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст - 1738.60 лв. От фактическа страна е установено, че по заявление вх. №2113-03-2188/03.08.2023г. с процесното разпореждане [номер]/08.02.2024 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ–Варна на Б. Д. В. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 03.08.2023г. пожизнено по чл. 68, ал. 1, 2 от КСО при навършена възраст 66г. и 11м. в размер на 1738.60лв. Пенсионният орган е определил, че към датата на заявлението Б. Д. В. има осигурителен стаж, както следва: от втора категория труд -12 год.,03 мес. 01 дни, от трета категория труд -24 год. 02 мес. 21 дни,общ осиг. стаж превърнат към III категория труд: 39 год. 06 мес. 15 дни, осиг. стаж без превръщане:36 год. 02 мес., осиг. стаж, представляващ разлика м/у 03 год. 01 мес. По жалба от В. срещу разпореждането относно определения размер на пенсията е постановено оспореното пред първоинстанционния съд решение № 2153-03-117/05.08.2024г. на директора на ТП на НОИ-Варна, с което административният орган приема, че не са налице пропуски или допуснати нарушения при зачитане продължителността и видовете категории на осигурителния стаж на лицето по подаденото от него на 03.08.2023г. заявление, а именно 12 год., 03 мес. 01 дни от втора категория, 24 год., 02 мес. 21 дни от трета категория, общ осигурителен стаж, преобразуван по чл. 104 от КСО към трета категория 39 год. 06 мес. 15 дни, в това число и 03 мес. след датата на придобиване на правото, толкова, колкото е посочен и в оспорения административен акт, съответно правилно е зачетен и придобития осигурителен доход за периода от 01.01.2000г. до 31.03.2021г. - 179 170 лв., както и правилно е изчислен индивидуалният коефициент 2,2574, съответно не са допуснати грешки при определяне на размера на отпуснатата пенсия - 1 678,60 лв., към който, съгласно § 7ж, ал. 18 от ПЗР на КСО/2022 г. е включена и сума в размер 60,00 лв.; или общо 1 738,60 лв. В решението е посочено, че във връзка със зачитане на осигурителния стаж на жалбоподателя като самоосигуряващо се лице, е извършена проверка от контролните органи на НОИ, от която се установява, че за 2003 г. не е внесена окончателна осигурителна вноска по ГДД. От данните в информационните масиви се установява, че осигурител „Б. Д. В.“ ЕИК 103233701 е прекъснал дейност на 01.01.2004 г., а самоосигуряването в ДЗЗД „Рио“ ЕИК 103845890 е с начална дата 01.012.2007 г. Жалбоподателят е декларирал осигуряване в „Б. Д. В.“ ЕИК 103233701 от 01.01.2016 г. до момента като са подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО и са внесени авансовите осигурителни вноски за периодите, м.01.2016 г., м.01.2018 г. - м.03.2019 г., м.01.2020 г. - 09.2020 г., м.01.2021 г. - м.03.2021 г., има подадени годишни данъчни декларации за период 2016 г. - 2021 г. За периодите от м.02.2016 г. - м.12.2017 г., м.04.2019 г. - м.12.2019 г., м.10.2020 г. - м.12.2020 г., м.04.2021 г. - м.12.2021 г. и м. 03.2022 г. -м.07.2022 г. има подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, но не са внесени авансовите вноски, а от м.08.2022 г. до м.08.2023 г., няма подадени данни и няма внесени авансови вноски, поради което не следва да се зачитат за осигурителен стаж. По делото са приети като писмени доказателства разпореждания на публичен изпълнител от ТД на НАП – Варна и справки за извършени плащания по сметки на НАП и погасени задължения с тях като във връзка с тях е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Даденото заключение за общия размер на осигурителния стаж на жалбоподателя, общия осигурителен доход, върху който следва да се изчисли пенсията за осигурителен стаж и възраст, размера на индивидуалния коефицент и размерът на полагащата се на жалбоподателя пенсия за осигурителен стаж и възраст, е прието от съда без оспорване от страните. След обсъждане на събраните доказателства съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган в изискуемата писмена форма, но при нарушаване на процесуалните правила и материалния закон. Счита, че пенсионните органи са отразили некоректно данните за внесените от самоосигуряващото се лице Б. В. осигурителни вноски и техните размери, както и неправилно са установили общия размер на осигурителния му стаж и индивидуалния коефициент. Обосновава, че по-късното внасяне на осигурителните вноски не прави стажа придобит за друг период от време, тъй като по този начин неправилно се обвързва моментът на фактическото плащане на осигурителните вноски за упражняваната от Б. В. дейност като самоосигуряващо се лице с правата за придобиване на осигурителен стаж за период, за който тези осигурителни вноски са дължими и внесени. Според съда преди датата на издаване на оспореното решение – 05.08.2024г., решаващият орган е разполагал по служебен път, предвид наличния информационен обмен между НАП и НОИ, с цялата необходима информация, въз основа на която да може да установи, че пенсията на жалбоподателят е била определена в неправилен размер, с оглед извършеното погасяване на задълженията за осигурителни вноски за 2013г. и 2014г и е следвало по своя инициатива да измени издаденото разпореждане за отпускане на пенсията. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на всички приобщени по делото доказателства. Направените изводи са подкрепени от доказателствата и са в съответствие с материалния закон, поради което напълно се споделят от настоящия касационен състав. Спорът по делото се свежда до определяне на осигурителния стаж на Б. В., който през процесния период е бил самоосигуряващо се лице, осигурено по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, както и на свързания с този стаж общ осигурителен доход, от който да се изчисли размерът на полагащата му се лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица. По делото е безспорен факт, че от Б. В. за 2013г и 2014г са погасени чрез плащане публични задължения за осигурителни вноски на 27.02.2024г - след датата на издаване на разпореждане [номер]/08.02.2024 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ–Варна. Въз основа на издадените в този смисъл разпореждания на публичния изпълнител вещото лице е приело, че за 2013г той има осигурителен стаж от 12 месеца и осигурителен доход в размер на 26 400 лв, а за 2014 г. - осигурителен стаж от 5 месеца, 04 дни и осигурителен доход в размер на 12 325.11 лв. Подходът на експерта правилно е възприет от решаващия съд, тъй като заплащането на осигурителни вноски за минал период иводи до зачитане на осигурителния стаж за този период, а в случая от значение е и обстоятелството, че плащането се отнася към период преди отпускане на пенсията. В отговор на касационните оплаквания следва да се отбележи, че след като определеният след отпускане на пенсията окончателен размер на осигурителния доход се отнася за период преди нейното отпускане, то пенсионните органи са длъжни да го съобразят. В контекста на конкретния случай, предвид наличния информационен обмен между НАП и НОИ, директорът на ТП на НОИ е имал на разположение необходимата информация за определяне действителния размер на пенсията на Б. В., с което да се гарантира правото му да се ползва от привилегиите на осигурено лице съобразно действителния му принос в осигуряването към датата на придобитото право на пенсия. Доколкото от пенсионните органи не е зачетен изцяло установеният осигурителен стаж на Б. Д. В., респективно не е взет предвид целият му осигурителен доход, както и неправилно е изчислен индивидуалният му коефициент за определяне размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, административната преписка законосъобразно е върната на длъжностното лице, издало разпореждането, за ново произнасяне по същество. Предвид липсата на соченото от касатора касационно основание по чл.209, т.3 АПК първоинстанционното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора своевременно заявеното искане на адв. М. Цветкова за присъждане на възнаграждение за оказаната, на основание чл.38, ал.1, т.3, пр. последно от ЗА, безплатна адвокатска помощ на ответницата по касация следва да бъде уважено като Националният осигурителен институт в качеството му на юридическо лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения административен акт, бъде осъден да й заплати сумата 255.65 евро, (превалутирана на основание §5, ал.1 ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България от посочената в списъка по чл. 80 от ГПК сума от 500лв, съгласно чл. 12 и чл.13 от същия закон), която съответства на фактическата и правна сложност на спора, както и на извършените процесуални действия от адвоката в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,