Решение № 2939 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12359/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на „Вел Инвест 2018” ЕООД, ЕИК 205311772, подадена чрез пълномощник адв. Семерджиева, против Решение № 4814 от 25.10.2025 г., постановено по адм.дело № 708/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 58 от 27.05.2024 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” /БД „ИБР“/, и дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 200 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че в случая е приложим чл. 194, ал. 14 от Закона за водите (ЗВ) и че поради вина на Община Велинград дружеството не е присъединено към черпателен резервоар относно реализиране на водовземането от Хидравличен каптаж „Чепино”. Счита, че съдът не е разгледал възражението, че собственикът на водовземното съоръжение не е осигурил достъп за извършване на необходимите СМР по издаденото разрешение за реализиране на присъединяването и така е препятствал вменените задължения по издаденото разрешително за водовземане. Развива подробни съображения в тази насока. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, чрез процесуален представител юрк. Димитрова, оспорва касационната жалба в писмен отговор с доводи по съществото на спора и настоява за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС - Пазарджик е бил АУПДВ № 58 от 27.05.2024 год. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с който на „Вел инвест 2018“ ЕООД са установени публични задължения: за периода от 01.01.2021 год. до 31.12.2021 год., в размер на: главница – 25 758,00 лева и дължима законна лихва за забава за периода от 16.02.2022 год. до 27.05.2024 год. в размер на 6948,99 лева, както и законна лихва до окончателното погасяване на главницата от датата, следваща датата на издаване на АУПДВ; за периода от 16.02.2023 год. до 13.11.2023 год. дължима и неизплатена лихва за забава за платени след законно установения срок такси за 2022 год. в размер на 337,26 лева. От фактическа страна съдът е приел, че с Разрешително № 31610130 от 08.10.2020 год., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, на „Вел Инвест 2018“ ЕООД е предоставено правото на водовземане на минерални води от находище „Велинград - Чепино - № 18” по Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от ЗВ, чрез съществуващо водовземно съоръжение чрез хидравличен каптаж „Чепино“, с температура на минералната вода 47,5°С, с разрешен годишен воден обем - до 78 840,0 м3/год. Съгласно Раздел „Задължение за заплащане на Такса за водовземане“ от разрешителното на титуляра е вменено задължение да заплаща такса за водовземане, определена на база разрешения обем вода, температура на минералната вода и целта на водовземане, съгласно размерите и сроковете, определени в Тарифата на Министерски съвет (МС) по чл. 194 от Закона за водите. С Решение № РР-4470 от 04.01.2022 год., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” е изменено Разрешително № 31610130 от 08.10.2020 год., като разрешеният годишен воден обем е намален до 22 074,0 м3/год., а средноденонощният дебит – Q пр. = 0,7 л.[населено място] е нова графа в частта „Параметри на разрешеното водовземане“ – „Минимално водно количество, при което е възможно изпълнение на дейностите във водоснабдявания обект“ - Q мин. год. = 17660,16 м3/год. В частта „Разпределение на решения годишен воден обем по цели за ползване на минералната вода“ е направено следното изменение: „За всички други цели – до 22 074,0 м3/год.“. В частта по т. 12. „Други условия, съобразени със спецификата на водовземането“ е променена в следния смисъл: „т. 12.1. Да упражни правото на водовземане от Хидравличен каптаж „Чепино“ в обекта на водоснабдяването не по – късно от 2 години от началния срок на действие на разрешителното, като не надвишава разрешения дебит и годишен воден обем“. Обект на водоснабдяване e „Семеен хотел със закрит басейн“, разположен на територията на ПИ с [идентификатор], съставляващ УПИ IV, V-6408, кв. 11, по плана на гр. Велинград, Община Велинград. Като краен срок на действие на разрешителното е посочена датата 08.10.2030 год. На 16.01.2023 год. е извършена проверка от експерти на БД „ИБР“, обективирана в Констативен протокол № Пз-011 от 16.01.2023 год. Констатирано е, че за периода от 08.10.2020 год. – 31.12.2020 год. дружеството е подало декларация по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ, с вх. № КД-04-1243 от 28.01.2021 год. Представено е копие от платежен документ, от който е видно, че по сметката на БД е преведена сума от 8 262,00 лева за посочения период. Надплатена е сумата от 1 836,00 лева. За периода от 01.01.2021 год. – 31.12.2021 год. дружеството е подало декларация по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ, с вх. № КД-04-1359 от 31.01.2022 год., но не е представено копие от платежен документ за платена такса водовземане за 2021 год. За периода от 01.01.2022 год. до 31.12.2022 год. е посочено, че на дружеството е издадено решението за промяна годишния воден обем по разрешителното, който става: 22074,0 м3., влязло в сила на 21.01.2022 год. Изчислено е, че за посочения период от време, размерът на дължимата такса, съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗВ и чл. 12, ал. 6 от Тарифата за таксите за правото на водовземане, за използване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 год., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 год., е в размер на 8 814,56 лева. Отбелязано е, че краен срок за заплащане на размера на дължимата такса е 15.02.2023 год. Съставеният Констативен протокол, ведно с поканата за доброволно изпълнение и уведомлението за започване на производство по установяване на задължението, са предявени на титуляря на разрешителното с писмо с изх. № ПО-02-712 от 14.12.2023 год. С поканата за доброволно изпълнение адресатът е уведомен за следните дължими суми: за периода от 01.01.2021 год. до 31.12.2021 год. – предвид извършеното частично заплащане на дължимата такса - 1836,00 лева, остава дължима главница в размер на 25 758,00 лева, върху която следва да се начисли и дължимата законна лихва за периода на забава за периода от 16.02.2022 год. до окончателното й погасяване, която е изчислена към 22.12.2023 год., в размер на 5 404,06 лева.; за периода от 01.01.2022 год. до 31.12.2022 год. общо дължимата сума е изчислена в размер на 8 814,56 лева, която сума е заплатена от дружеството на 13.11.2023 год., но предвид разпоредбата на чл. 194б, ал. 2 от ЗВ дължимите такси са годишни и се заплащат не по-късно от 15 февруари на следващата година, а с оглед чл. 195в от ЗВ, считано от 16 февруари незаплатените в законоустановения срок такси се събират със законна лихва, дължима към момента на заплащане, поради което задължението за законна лихва върху таксите за 2022 год. е изчислена от датата на възникването на задължението 16.02.2023 год. до датата на погасяване на задължението 13.11.2023 год., в размер на 814,29 лева. Представен е документ за заплащане на част от дължимата лихва в размер на 477,03 лева, с оглед на което е прието, че остатъкът от дължимата и неизплатена лихва за забавено плащане за периода от 01.01.2022 год. до 31.12.2022 год. е в размер на 337,26 лева. Въз основа на направените изчисления дружеството е поканено доброволно да заплати дължимите и незаплатени суми. На основание чл. 26 от АПК на „Вел Инвест 2018“ ЕООД е изпратено уведомление за започване на процедура по установяване на незаплатените доброволно в срок задължения. Поканата за доброволно изпълнение, ведно с уведомлението за започване на производство по установяване на задължението, е връчена на дружеството на 08.01.2024 г. По делото е изготвено заключение по СТЕ, прието без възражения от страните в процеса. С обжалваното пред настоящия касационен състав решение първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Посочил е, че не са налице предпоставките на чл. 194, ал. 14 от ЗВ. Приел е, че таксата за водовземане от минерални води се дължи за предоставеното право на водоползване на минерална вода, от датата на влизане в сила на разрешението за всяка една година от определения срок на действие, независимо от това дали титулярят на правото фактически е реализирал същото, т. е. дали реално е осъществявано разрешеното водовземане. Стигнал е до извод, че с процесния АУПДВ е установено правилно по размер и основания задължението на оспорващия за заплащане на дължимата за водовземане такса за периода на действие на разрешителното. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата срещу процесния АУПДВ. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Всъщност от изложеното в касационната жалба се налага изводът, че всички оплаквания, насочени към дейността на първостепенния съд, касаят преценката му на събрания доказателствен материал и изведените въз основа на нея изводи от фактическа и правна страна, които обаче са в обхвата на касационния контрол за обосноваността на съдебния акт и ще бъдат разгледани по-долу, ведно с обсъждане на материалната му законосъобразност. Същественото е, че съдебният акт отговаря на изискванията на чл. 172а от АПК, налице са релевантни собствени фактически установявания, което не препятства касационния контрол. Несъгласието с така сторените решаващи изводи от състава на съда, не се субсумира в тук коментираното касационно основание. По материалната законосъобразност и обосноваността на съдебния акт, които следва да се разгледат заедно, касационната инстанция констатира следното. Необосновано дружеството твърди, че са налице предвидените предпоставки за изчисляване на таксата за водовземане на базата на отнетия обем вода, условията на чл. 194а, ал. 1 и температурата на минералната вода в съответствие с разпоредбата на чл. 194, ал. 14 ЗВ. Таксата за водовземане от минерални води се дължи за предоставеното право на водоползване на минерална вода, от датата на влизане в сила на разрешението за всяка една година от определения срок на действие, независимо от това дали титулярят на правото фактически е реализирал същото, т. е. дали реално е осъществявано разрешеното водовземане (в този смисъл Решение № 4113 от 16.04.2025 г. на ВАС по адм. дело № 2627/2025 г., Решение № 12473 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. дело № 6877/2024 г., Решение № 1498 от 18.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7868 / 2024 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗВ таксата за водомземане се дължи за правото на използване на водите. В конкретния случай „Вел Инвест 2018“ ЕООД е титуляр на разрешително № 31610130/08.10.2020 г., поради което за него е налице задължение за заплащане на такса за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г., определена съгласно законовите изисквания, независимо дали титулярят фактически е реализирал същото, т. е. дали реално е осъществявано разрешеното водовземане. Това е така, защото макар да не е упражнил правото си на водовземане така, както му е било разрешено през процесната 2021 г., тъй като присъединяването към водоснабдителния обект не е реализирано, титулярят на разрешителното не се е отказал от предоставеното му право по реда на чл. 197, ал. 7 от ЗВ и не е поискал прекратяването на действието на разрешителното. Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. в) от ЗВ таксата се дължи за правото на използване на водите. Това право дружеството придобива по силата на издаденото му разрешително, в което изрично е регламентирано и задължението му за заплащане на таксата за водовземане. Безспорно през 2021 г. обективно е невъзможно дружеството да упражни правото си на водовземане поради това, че обектът на водоснабдяване не е присъединен към водоснабдителното съоръжение, но титулярят е бил наясно с условията на издаденото му разрешително и ги е приел (така Решение № 1653 от 20.02.2025 г., постановено по адм. дело № 9866/2024 г. на ВАС и цитираната в него съдебна практика Решение № 12473/19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6877/2024 и Решение № 3770/01.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5091/2015 г.). Липсват каквито и да било годни доказателства и доказателствени средства до това фактическо положение да се е стигнало въпреки предприети активни действия от страна на титуляра на разрешителното по присъединяване на обекта на водоснабдяване, които да са били препятствани по причини, които стоят извън неговата воля Всъщност според издаденото му Разрешително № 31610130 от 08.10.2020 г. от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” касаторът следва да осъщестява водовземането от „общински резервоар за минерална вода“, като съгласно т. 8 от Приложението към същото, „присъединяването на отклонението за захранване на водоснабдявания обект към Хидравличен каптаж „Чепино“ следва да се извърши съгласно проекта за присъединяване, въз основа на който е издадено разрешението“, но въпросният проект не е част от доказателствения материал по делото, не е обект на изследване и съответни експертни изводи от страна на вещото лице по допуснатата СТЕ, поради което и по никакъв начин не може да бъде обвързан с представените удостоверения от Кмета на Община Велинград, Решението на Общински съвет – Велинград и/или Разрешение за строеж № 242/19.12.2023 г., издадено от гл.архитект на Община Велинград. Обосновано и в съответствие със заключението по СТЕ съдът е приел, че за посочения период не се установяват предпоставките по чл. 194, ал. 13 от ЗВ (сега ал. 14), доколкото не се установява повреда в състоянието на довеждащата система до обекта, в който се ползва минералната вода, препятстваща упражняването на предоставеното право за водовземане - такава довеждаща система въобще не е била изграждана. В случая не може да намери приложение цитираната от касатора съдебна практика на съставите на ВАС, доколкото същата е постановена при различна фактическа обстановка и отчитане спецификата на всеки един индивидуален случай – а именно конкретно установени пречки, стоящи извън волята на задълженото лице и въпреки предприетите от него активни действия по реализиране на правата по издаденото му разрешително, каквито факти (а именно обективни причини) не са установени в рамките настоящия правен спор. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане от ответника по делото за присъждане на разноски на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ следва да се заплатят разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро (200 лева). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение