Решение № 3456 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11946/2009 г.

Решение № 3456 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11946/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Държавната агенция по горите/сега Изпълнителна агенция по горите/, представлявана от председателя Стефан Юруков, чрез процесуалния представител юрк. Евгения Георгиева Караджова-Момчилова, против решение № 68/08.07.2009 г., постановено от Административен съд-Кърджали, по адм. д. № 1/2009 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по чл. 145 от АПК вр. чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, административният съд е отхвърлил жалбата на ДАГ, гр. София, срещу протоколно решение № 1/17.07.2008 г. на Комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, потвърдено със заповед № 90/15.12.2008 г. на и. д. Директор на ОД"Земеделие" - Кърджали. За да постанови решението си съдът е приел следното: Производството по делото е образувано по жалба на ДАГ, гр. София. Оспорената заповед е законосъобразна, тъй като с нея се одобрява решение на комисията, при вземането на което са спазени процедурните правила и същото е в съответствие с материалния закон. Неоснователно е твърдението в жалбата, че Комисията не е спазила правилата на работата си, като не е извършила оглед на имотите и оглед на терена на самозалесили се и/или залесени имоти за евентуална промяна на начина на трайно ползване, както и указанията, дадени от МЗХ и Дирекция"Поземлени отношения"относно процедурата за определяне на земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Такова изискване не съществува нито в ЗСПЗЗ, нито в ППЗСПЗЗ. От заключението на приетата по делото съдебно-лесотехническа експертиза се установява, че картата на възстановената собственост и планът за земеразделяне на община Джебел са приети и са влезли в сила. В т. 5 от това заключение е посочено, че комисията се е съобразила с представените и данни от плана за земеразделяне и картата на възстановената собственост, като е описала площта и начина на трайно ползване на земята. В съдебното заседание на 22.06.2009 г. вещото лице уточнява, че е спазена картата на възстановената собственост. Няма разминаване между КВС и протоколното решение. Следователно комисията е действала при съобразяване с разпоредбата на чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. При наличието на влязла в сила КВС и точното и възпроизвеждане в протоколните решения на комисията, доводите на жалбоподателя, че процесните земи не са земеделски земи, не могат да се разглеждат в настоящото производство и не се отразяват върху законосъобразността им. Ирелевантни за спора са всички твърдения на жалбоподателя, че имотите всъщност са гори и неправилно са включени в КВС като земеделски земи. Евентуални спорове за собственост на тези имоти биха могли да бъдат предявявани и разглеждани по общия исков ред. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел за ирелевантен факта, че имотите всъщност са гори и неправилно са включени в КВС като зем. земи. Видно от СТЕ, процесните имоти са били включени в лесоустройствените проекти от 1985 г. до последния действащ такъв като гори и са отразени върху лесоустройствените карти. Горите, останали след възстановяване на правата на собствениците са държавна собственост, по силата на чл. 14а от ЗВСГЗГФ. Държавата стопанисва и управлява земите и горите от горския фонд, останали след възстановяване на правата на собствениците. Съгласно чл. 20, ал. 1 от Закона за горите, "управлението на държавния горски фонд и контролът върху всички гори и земи от горския фонд се осъществява от ДАГ като юридическо лице на бюджетна издръжка, първостепенен разпоредител на бюджетни кредити. Заинтересованата страна-Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрк. Ненова, в съдебно заседание и с писмени бележки, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита съдебното решение за обосновано и законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в картата на възстановената собственост на земеделските и горски територии и регистрите към нея, процесните земи са отразени като земеделски по вид и начин на трайно ползване, които съответстват на земите, останали след възстановяване правата на собствениците. Обжалваната заповед на директора на Областна дирекция"Земеделие"-гр. Кърджали, с която е одобрено протоколно решение № 1/17.07.2008 г., е издадена от компетентния орган, в предвидената по закон форма и при спазване на материалноправните и процесуалноправните норми, тъй като е спазена процедурата по чл. 45в от ППЗСПЗЗ и е съобразена с извлеченията от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Останалите страни, редовно призовани, не са изпратили представител и не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно релевантните за правния спор доказателствата по делото и направените от него изводи са съобразени с тях и не противоречат на материалния закон Преценката на съда в това производство е дали комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ правилно и в съответствие с влязлата в сила КВС и данните за възстановената собственост е определила земеделската земя, останала свободна след възстановяване правата на бившите собственици. Правото на собственост върху горите се реституира на бившите собственици по реда на ЗВСГЗГФ, а на зем. земи-по реда на ЗСПЗЗ, като за процесите са изработвани съответните карти, данните по които са обединени в КВС. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49/05.11.2004 г. за поддържане на КВС , "картата на възстановената собственост обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на зем. земи-създадени по реда на Закона за собствеността и ползването на зем. земи /ЗСПЗЗ/ и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/. Въз основа на тези карти се e извършвала и се извършва реституцията на земите и горите на бившите собственици. В отделните карти по ЗСПЗЗ се включват териториите по чл. 18г от ППЗСПЗЗ, а териториите по ЗВСГЗГФ са включени в отделна карта. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и картата на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. Определянето на имотите по ал. 1 се извършва от комисия, назначена от директора на ОДЗ, в която участват представители на ОСЗ, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на общината и на държавните горски и ловни стопанства. Съгласно чл. 19, ал. 4, за срок от 5 години общините са длъжни да предоставят земите по ал. 1 при наличието на някоя от посочените в т. 1 до т. 4 условия, а разпоредбата на ал. 11 регламентира че извън случаите по ал. 4, 9 и 10,земите по ал. 1 не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки и на обстоятелствени проверки за срок от 5 години. В ДВ бр. 91/2008 г. е приета нова разпоредба - чл. 14а от ЗВСГЗГФ, със следната редакция: Държавата стопанисва и управлява горите и земите от горския фонд, останали след възстановяване на правата на собствениците. С изменението и -ДВ бр. 91/2008 г., придобива следната редакция: Държавата стопанисва и управлява горите и земите от горския фонд, останали след възстановяване на правата на собствениците, включително и за горите върху поземлен имот, посочени в картата на възстановената собственост като "временно стопанисвани от Общината/ВСО/, които до момента на национализацията на горите-1947 г. са представлявали гора. Настоящата редакция на чл. 14а - ДВ бр. 6/2009 г. е следната: Държавата стопанисва и управлява горите и земите от горския фонд, останали след възстановяването на правата на собствениците, включително и за горите по чл. 2, ал. 1 от Закона за горите, които до момента на национализацията на горите-1947 г., са представлявали гора. Съответно със същия ДВ - бр. 6/2009 г. е публикувана приетата нова разпоредба на чл. 19, ал. 12 от ЗСПЗЗ, съгласно която "след изтичане на срока по ал. 4, държавата стопанисва и управлява поземлените имоти по ал. 1,които са гори по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите и до национализацията с Конституцията от 1947 г. са представлявали гори, както и залесените или самозалесилите се зем. земи, отразени в лесоустройствените проекти като горски фонд преди влизане на закона в сила. С цитираните нормативни разпоредби на първо място се регламентира и правото на държавата, освен това на общината върху част от останалите свободни земи, като същевременно се разпределя правото на стопанисване и управление върху останалите свободни след реституцията по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ земи, между общината и държавата. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 включва само останалите свободни след зем. реституция по реда на ЗСПЗЗ зем. земи-тези, които след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост стават общинска собственост, но е регламентирано в разпоредбата на чл. 19, ал. 12 от ЗСПЗЗ, изключение от това правило. Със специална разпоредба са определени предпоставките, при наличието на които, някои от тези земи стават държавна, а не общинска собственост. Разпоредбата обаче не изключва тези земи от земите по ал. 1,защото не регламентира, че те не се включват в описа по ал. 1, а напротив-препраща към този опис. Правото на собственост на държавата, при наличието на съответните предпоставки, ще се определя върху включените в този опис земи. Нормата е материалноправна и е относима към правото на собственост, тъй като определя предпоставките, при които то възниква за държавата. Условията и редът за определяне на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ от комисията, се определят с чл. 45в от ППЗСПЗЗ. Анализът му сочи на материалите, които ползва комисията-извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване на земите по чл. 19, ал. 1 и самата карта, до която се осигурява достъп на комисията, кадастрални карти и кадастрални регистри, ако има одобрени такива за землището. В протоколното решение се отбелязват имотите по чл. 19, ал. 1, както и дали същите са такива в съществуващи или възстановими реални граници или определяни с план за земеразделяне. Решението на комисията се одобрява от директора на ОДЗ със заповед, която подлежи на обжалване. Съдебният контрол естествено включва и решението на комисията, тъй като то е одобреното с обжалваната заповед. За да се определят рамките на съдебния контрол върху заповедта, респективно-решението на комисията, е необходимо да се прецени какви са правомощията на комисията, респективно-на административният орган при определянето на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Правомощието на адм. орган е да определи свободните земи, останали след възстановяване на правата на бившите собственици и то съобразно данните за това, съгласно посочените в чл. 45в от ППЗСПЗЗ доказателства, от които те се извличат. В това производство комисията, както и адм. орган няма правомощие да извършва промени във влязлата в сила КВС, а решението му следва да е съобразено с нея. В това производство не може да се прекроява влязлата в сила КВС-не могат да се разместват границите на имотите, нито да се извършват поправки на явни фактически грешки, допуснати в КВС, тъй като е налице друг ред, по който те могат да се поправят. Включването на определен имот в изготвените карти се оспорва от заинтересуваните лица съгласно чл. 18д, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. В този аспект следва да се съобразят и разпоредбите на чл. 26 от ППЗСПЗЗ и на чл. 18а от ППЗВСВГЗГФ, регламентиращи компетентния орган и редът за преработване на влезлите в сила карти по двата закона. Съгласно чл. 26 от ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите или възстановими стари реални граници на зем. земи могат да бъдат преработени при явна фактическа грешка със заповед на Министъра на земеделието и храните. Съгласно чл. 18а от ППЗВСВГЗГФ, влязлата в сила карта на възстановената собственост може да бъде преработена при явна фактическа грешка със заповед на Министъра на земеделието и храните. А редът за съставянето на КВС, нейното поддържане и изменение, се регламентира от Наредба № 49/2004 г. От друга страна недопустимо е да се засягат права на трети лица, придобили правото си на собственост в резултат на проведената реституция, тъй като при възстановяването на собствеността са ползвани влезлите в сила карти и тяхното изменение може да засегне тези придобити права. В това производство е недопустимо и да се разрешават спорове за материални права. Те, съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 8 от ЗВСГЗГФ, се разрешават по общия исков ред. Дали правилно са били актувани или ще се актуват спорните земи като общинска собственост или държавата ще ги стопанисва и управлява, не е предмет на правния спор . Споровете за материални права, дори и когато възникват между държавата или общината, се разрешават по общия исков ред, съгласно чл. 79, ал. 3 от Закона за държавната собственост, а не в съдебно-административното производство. Трети лица, които обосновават правния си интерес с твърдението, че са собственици на имота, неправилно включен като останал свободен след реституцията в описа по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, следва да докажат същия с представяне на документи, легитимиращи ги като собственици. Правото на собственост следва да е установено, то не може да се установява в този процес. Административният съд нито е компетентен, нито е във възможностите му да разрешава споровете относно собствеността между държавата и общината и то не за един имот, а общо за имотите в землището на общината. КВС за землището е влязла в законна сила, ведно с регистъра на имотите към нея. Оспорването на заповедта на директора на ОДЗ- Кърджали е относно имотите, които фигурират като гори по представен лесоустройствен проект, за които се е твърдяло, че са включени неправилно към земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Но лесоустройствените проекти не са част от картите по ЗСПЗЗ. Само при създаването на картите по ЗВСГЗГФ са се използвали съществувалите лесоустройствени проекти, до влизането в сила на ЗСПЗЗ, но както вече се посочи, картите, предмет на ЗВСГЗГФ са влезли в законна сила. Лесоустройствените проекти, планове и програми се създават по реда на чл. 25 ЗГ, като легалните им определения са дадени в § 1 ДР на ЗГ. Да се констатира нарушение допуснато от помощния орган въз основа на данни, за които няма задължение по закон да му бъдат предоставени и ползвани, е нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Доводите на касатора се аргументират със съществуващи лесоустройствени проекти, за който няма изискване по чл. 45в, ал. 2 и 3 ППЗСПЗЗ, да се предоставят на комисията." Същите не са относими към предмета на правния спор, към акта, предмет на обжалване, а са относими към други актове, които не са предмет на жалбата или касаят констатиране на факти, които са от значение за издаването на други актове. Предмет на жалбата не е нито влязлата в сила КВС, нито правото на собственост. Не е в компетентността на административният съд в това производство да отстранява допуснатите при изготвянето на влязлата в сила КВС правни и явни фактически грешки, нито да разрешава евентуалните спорове във връзка с възникващото след изтичането на 5-годишния срок по чл. 19, ал. 4 и след приключване на реституционния процес, право на собственост на общината или държавата върху останалите свободни, нереституирани земи. Преценката на съда в това производство е дали комисията правилно, в съответствие с влязлата в сила КВС и данните за възстановената собственост, е определила земята, останала свободна след възстановяването на правата на бившите собственици. Доколкото комисията констатира някакви грешки във фактите, които са относими към издаването на последващи актове, то тези констатации в решението на комисията от своя страна не представляват индивидуален административен акт, защото констативният индивидуален административен акт констатира вече придобити права или възникнали задължения, а не факти. Констатирането на правото на собственост се извършва с актовете за държавна или общинска собственост, констатираните фактически грешки при изработването на влязлата в сила КВС също се отстраняват по друг ред, от друг орган, в друго производство. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,