Определение № 13304 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11768/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „ПРИНЦ“ ООД – Габрово против определение № 1518/14.11.2025 г., постановено по адм. дело № 367/2025 г. по описа на Административен съд Габрово. С определението е оставена без разглеждане искова молба с вх. № СДА-01-2463 от 06.10.2025 г., подадена от дружеството частен жалбоподател срещу Община Габрово, с посочено правно основание – чл. 128, ал. 2 от АПК и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение. Развива подробни съображения, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на иска по чл. 128, ал. 2 от АПК, поради което обжалваното определение следвало да бъде отменено. Ответникът – Община Габрово, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва частната жалба. Развива съображения, сочещи правилност на оспореното определение. Иска същото да бъде оставено в сила, както и да бъдат присъдени разноски. Върховният административен съд, второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.230 АПК, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд Габрово е сезиран с искова молба на дружеството-частен жалбоподател срещу Община Габрово с петитум да бъде установено по отношение на ответната община липсата на административно правоотношение между административния орган и наемателя „Принц“ ООД по повод Заповед № 1700/18.08.2025 г., като се обявят и за нищожни действията на административния орган от 24.09.2025 г. и от 30.09.2025 г. Съдът от първа инстанция, достигайки до извода, че не е установено наличието на нито една от двете кумулативно изискуеми предпоставки за допустимост на иска по чл. 128, ал. 2 от АПК, е оставил без разглеждане исковата молба и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е правилно. С посочената в исковата молба заповед № 1700 от 18.8.2025 г. на кмета на община Габрово е назначена комисия за извършване на проверка в сграда с идентификатор 14218.508.386.4 от КККР на гр. Габрово относно наличието/липсата на изпълнени СМР, във връзка с осигуряване възможността на компетентния орган по устройство на територията за установяване на незаконно строителство, с заповедта на основание чл. 194, ал.1 и ал. 3 от ЗУТ е наредено на конкретно посочени лица, като собственици и обитатели на посочената сграда, както и на всяко друго трето лице, което към датата на изпълнение на заповедта е собственик и/или обитател на сградата да осигурят свободен достъп на членовете на комисията за изпълнение на контролните им правомощия по ЗУТ, като при противодействие или отказ да бъде осигурен достъп е разпоредено комисията да извърши своите правомощия със съдействието на органите на МВР. В заповедта погрешно е посочено, че същата подлежи на обжалване пред административен съд Габрово. В изпълнение на заповедта, назначената комисия е посетила обекта предмет на оглед на 24.09.2025 г. и на 30.09.2025 г., като са изготвени констативни протоколи отразяващи извършените действия. С разпоредбата на чл. 128, ал. 2 АПК е предвидено, че всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. С уредбата на установителния иск по чл. 128, ал. 2 от АПК се цели разрешаване на административен спор със сила на пресъдено нещо, като бъде признато по съдебен ред съществуването или несъществуването на едно административно право или административно правоотношение. Процесуалните предпоставки за допустимостта на установителния иск по чл. 128, ал. 2 от АПК са: 1. да е налице спор за съществуването на претендираното административно право или правоотношение, който да обосновава правен интерес от търсената защита по съдебен ред и 2. да липсва друг ред за защита, т.е. друга процесуална възможност за защита на правата и интересите претендирани с иска. Визираните предпоставки следва да са налице в условията на кумулативност. В случая, както правилно е приел Административен съд Габрово не са налице и двете предпоставки за допустимост на предявения иск. С формулирания петитум, както бе посочено по-горе, се иска да бъде установено по отношение на Община Габрово липсата на административно правоотношение между административния орган и наемателя „Принц“ ООД по повод Заповед № 1700/18.08.2025 г., както и да се обявят за нищожни действията на административния орган от 24.09.2025 г. и от 30.09.2025 г. За ищеца /наемател на посочената сграда/ липсва интерес от водене на инициираното от него исково производство. Това е така защото в правната сфера на ищеца не ще настъпят нито положителни, нито негативни промени. Ако исковата молба бъде отхвърлена за него няма да възникнат задължения, нито ще бъдат ограничени негови права. Ако исковата молба бъде уважена, в полза на ищеца няма да възникнат никакви ползи. Не е налице и втората предпоставка – липсата на друга възможност за защита. Посочената в иска заповед и предприетите от назначената комисия действия по проверка дали е налице незаконно строителство по дефиниция /чл. 21, ал. 5 АПК/ не са индивидуални административни актове, поради което не подлежат на самостоятелен контрол. На обжалване би подлежала, заповедта /ако такава бъде издадена/, с която се установява наличието на незаконно строителство и се нарежда неговото премахване. Ако частният жалбоподател, успее да установи наличието на интерес да обжалва тази заповед, той би могъл да я оспори, твърдейки нейната незаконосъобразност, дължаща се включително и на опорочени волеизявления, действия и бездействия, които са били част от производството по издаването й. Следователно за частният жалбоподател е налице друг ред за защита. Изложеното налага извода, че като е оставил исковата молба без разглеждане и е прекратил производството по делото, Административен съд Габрово е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на настоящия спор, претенцията на ответната община за присъждане на разноски се явява основателна, поради което същата следва да бъде уважена, като в полза на Община Габрово следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер, близък до средния на този посочен в чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно – 120,- лева. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,