Определение № 8676 от 20.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7922/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Кмета на Столична община – район „Оборище“, чрез процесуален представител срещу определение № 26479/30.06.2026г., постановено по адм. дело № 7973/2026г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № РОБ26-РД09-086/16.04.2026 г. на кмета на район "Оборище" при Столична община /СО/. Изложени са доводи за неправилността на оспорения съдебен акт, по които се претендира отмяната му. Ответниците Г. В. Д. и Р. Г. Д. чрез процесуален представител оспорват частната жалба, като неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима, при спазване процесуалните предпоставки за нейното подаване, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалбата на Г. В. Д. и Р. Г. Д. срещу заповед РОБ26-РД09-086/16.04.2026 г. на кмета на район "Оборище" при СО, с която на посочено правно основание чл. 46, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 7 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /Наредбата/, е прекратено наемното правоотношение по отношение на жилище, находящо се в гр. София, възникнало въз основа настанителна заповед № ЖД 77-00-3/24.01.2014г., издадена от същия административен орган и сключен въз основа на нея договор за наем от 29.01.2014г. В жалбата е обективирано искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на атакуваната заповед. С обжалваното определение АССГ е спрял предварителното изпълнение на заповедта, като е приел, че приложима е нормата на чл.166, ал.4 АПК и че незабавното освобождаване на процесното жилище ще доведе до настаняване в него на друго лице, което води до непоправимост на последиците от изпълнението на заповедта. Съдът е отчел също, че спирането на предварителното изпълнение няма да затрудни или осуети реализирането на правата и задълженията, в случай че жалбата бъде отхвърлена и няма да се причинят вреди на ответника, които са трудно поправими. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Според приложимата в случая разпоредба на чл. 46, ал. 5 ЗОбС, обжалването на процесния акт не спира изпълнението му, освен ако съдът разпореди друго. Законът за общинската собственост не сочи основанията и реда, по които съдът може да спре изпълнението на заповед по чл. 46, ал. 1 ЗОбС. Поради това, както правилно е съобразила и първата инстанция, намира приложение общата норма на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 3 и ал. 4 АПК, в която са посочени основанията и редът, по които може да се спре предварителното изпълнение на административни актове, допуснато от законодателя в изключение от правилото на ал. 1 на същата норма. Съгласно чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, при произнасянето на съда по искане за спиране на допуснато по силата на отделен закон предварително изпълнение, следва да бъде установено, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В тежест на оспорващия е да обоснове и докаже конкретните вреди, което в случая не е сторено. Искането за спиране, с което е сезиран АССГ, не съдържа фактически обстоятелства, обосноваващи наличието на вреди, нито с него са представени доказателства за техния вид и размер, което препятства преценката относно евентуалната им значителност или непоправимост. Посочените в отговора на частната жалба доводи, които повтарят тези пред първоинстанционния съд, също не налагат извод, че е възможно на оспорващите да бъдат причинени значителни или трудно поправими вреди, още по-малко такива, които по своята същност, степен и резултат да са противопоставими на презумирания от законодателя, чрез въвеждане на правилото на чл. 45, ал. 2 ЗОбС, държавен и обществен интерес от изключване на суспензивния ефект на жалбата срещу заповедта по ал. 1 от същата разпоредба. От приложените по делото като част от административната преписка писмени доказателства се установява, че жалбоподателите разполагат с доход, който може да покрие разхода за пазарна наемна цена за жилище, съответстващо на техните нужди, още повече че и двамата са в работоспособна възраст и липсват данни да са в здравословно състояние, което е пречка да се издържат. При липса на други твърдения и доказателства в тази връзка и при дължимата от съда служебна проверка, следва да се приеме, че намесата на държавата в правото по чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека отговаря на изискването за допустимост, тъй като е предвидена в закона и има за цел защита права на трети лица, които действително не разполагат със средства да си осигурят жилище. Изложените твърдения за значителни и несъизмерими вреди са бланкетни и във връзка с тях не са обосновани конкретни твърдения и не са представени доказателства. Освен това, предварителното изпълнение на процесната заповед не води до принудително изземване на жилището, а води до издаването на последваща заповед за изземване на имота при условията на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, която на свой ред ще подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е основателна. Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,