Определение № 8952 от 29.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9311/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от АПК във вр. с чл.213а, ал.7 вр. ал.2 от АПК. Образувано е по частна жалба от И. Г. П., понастоящем в затвора [населено място], срещу Разпореждане № 2288 от 22.05.2025 г., постановено по адм.д. №295/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. В срока по чл. 232 АПК от насрещната страна не са депозирани писмени възражения на частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.213а, ал.7 във вр. с чл.230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: С атакуваното разпореждане на основание чл. 213а, ал.2 във връзка с чл. 215 ,т.3 от АПК е оставена без разглеждане частната жалба на И. П., понастоящем в Затвора [населено място], против определение №1831/28.04.2025 г., постановено по адм.д. № 295/2025г. по описа на Административен съд – Пазарджик и производството по делото е прекратено. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че частната жалба срещу обжалваното с нея определение е просрочена. Видно от документите на стр.31 и 32 от адм.д. № 2095/2025г. по описа на АС- Пазарджик, препис от Определение №1831/28.04.2025 г. е връчен лично на частния жалбоподател на 30.04.2025г., поради което срокът за обжалването му изтича на 07.05.2025г. Видно от пощенското клеймо върху плика, с който частната жалба е подадена до съда, жалбата е подадена на 08.05.2025г. – т.е. след изтичане на преклузивния срок за обжалване, поради което жалбата е недопустима като просрочена. Обжалваното в настоящото съдебно производство разпореждане на Административен съд – Пазарджик е неправилно по следните съображения: Административен съд –Пазарджик правилно е установил фактите по делото- както датата на съобщаване на обжалваното определение на лишения от свобода, така и датата, на която, съобразно клеймото върху пощенския плик, тази жалба е била изпратена от затвора – [населено място] до съда. Неправилно обаче административният съд не се е съобразил със специалните разпоредби на чл.77, ал. 1 и ал.2 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/, които предполагат наличието на възможно разминаване между датата, на която лишеният от свобода предявява жалбата си до съда чрез завеждането й в специалната за това книга и датата, на която тази жалба действително е препратена от затворническата администрация до съда. Преди да прецени дали частната жалба на И. П. е просрочена или не, АС- Пазарджик е следвало да изиска от затворническата администрация при Затвора -[населено място] данни за датата, на която И. П. е завел своята жалба срещу определението в специалната книга при Затвора по чл.77, ал.1 от ППЗИНЗС. Като не е сторил това и не е провел вменената му от закона проверка за срочността на частната жалба, АС- Пазарджик е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение