Определение № 4962 от 08.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2396/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ф. М. С., чрез адв.Д. Попов срещу определение № 119/19.01.2026 г., постановено по адм. д. № 686/2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали (АС - Кърджали). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. По подробни съображения, развити в частната жалба, иска определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В частната жалба е направено искане за сезиране на Конституционния съд (КС) с искане за установяване на противоконституционност на § 12, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители и спиране на производството по делото. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 119/19.01.2026 г. постановено по адм. д. № 686/2025 г. по описа на АС – Кърджали е оставил без разглеждане жалбата Ф. М. С. против Уведомително писмо (УП) изх. № 02-090-6500/750 от 24.10.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за Кампания 2022, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и е прекратил производството по делото. За да постанови определението АС – Кърджали е приел, че жалбоподателят не е отстранил всички указани му нередовности на жалбата - а именно тези по чл. 150, ал. 1, т. 6 и т. 7 АПК, нито в първоначално указания му законов 7-дневен срок, нито в удължения с още 14 дни срок, изтичащ на 12.01.2026 г., поради което е налице основанието на чл. 158, ал. 3 АПК жалбата да бъде оставена без разглеждане. Съдът развил и мотиви за недопустимост на жалбата, поради неспазване на 14-дневния срок за обжалване на уведомителното писмо по съдебен ред. Определението е правилно. Искането за сезиране на КС е свързано с разпоредба за начина и сроковете за уведомяване на земеделския производител за издадено УП и съответно и със срочността на подаване на жалбата до съда, поради което се явява от значение за преценката за допустимост на жалбата, която се предхожда от проверката за редовността на жалбата. В обжалваното определение АС-Кърджали е осъществил и двете и на две различни основания е оставил без разглеждане жалбата на Ф. М. С.. В подаденото до първоинстанционния съд „възражение“ от Ф. С. са посочени единствено личните му данни и номера на уведомителното писмо, което обжалва. С разпореждане № 2383 от 15.12.2025 г. този сезиращ документ е възприет от АС Кърджали като жалба, която е оставена без движение с указания за представяне на платежен документ за 10 лв. внесена държавна такса и посочване в какво се състои незаконосъобразността на оспорения административен акт и какво е искането до съда. Препис от разпореждането е връчен редовно на жалбоподателя чрез пълнолетния му син на 18.12.2025 г. На 22.12.2025 г. жалбоподателят е подал молба за удължаване на срока за отстраняване на нередовностите по възражението, към която е приложен документ за заплатена държавна такса. С определение № 12/05.01.2026 г., постановено по същото дело, на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2 Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) административният съд е продължил срока за отстраняване на нередностите с 14 дни, считано от изтичане на първоначално определения му срок или до 12.01.2026 г. До изтичане на продължения срок, а и до постановяване на определението от 19.01.2026 г. Ф. С. не е посочил в какво се състои незаконосъобразността на оспореното УП, нито какви са исканията му към съда. Поради изложеното правилен и обоснован и е изводът на първоинстанционният съд за наличие на основанието по чл.158 ал.3 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане. Съдът е следвало да остави жалбата без разглеждане на това основание и да прекрати производството, без да проверява допустимостта й, включително и от гледна точка спазването на срока за подаването й, защото от съдържанието на „възражението“ не става ясно дали се твърди незаконосъобразност или нищожност на УП, при които сроковете за обжалване са различни. По изложените съображения разпоредбата на § 12, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ не се явява приложимо право, респективно не са налице причини да се разглежда възможност за сезиране на Конституционния съд по реда на чл. 150 от Конституцията на Република България по настоящото дело. Обжалваното определението като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, Пето отделение