Решение № 5528 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1289/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на „Ем и Ес 2015“ ЕООД, ЕИК 203518797, чрез процесуален представител адв. Т. Кудуски против решение № 36611 от 06.11.2025 г., постановено по адм. дело № 6252/2025 г. по описа на Административен съд - София град. Правят се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Възразява се срещу неконституирането на осигуреното лице Т. Кудуски в съдебното производство пред Административен съд София-град. Моли съдебният акт да бъде отменен. Претендира присъждането на разноски. Ответникът - Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) София - град изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е Решение № 1040-21-293/19.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлено възражение вх. № 1029-21-3727/09.04.2025 г. на „Ем и Ес 2015“ ЕООД срещу задължителни предписания № ЗД-1-21-01877427/27.03.2025 г. на контролен орган на ТП на НОИ София-град, с които на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл. 37 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, на дружеството са дадени предписания, в качеството му на осигурител, да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за лицето Т. Д. Кудуски за периода от 22.01.2025 г. до 16.02.2025 г., поради неосъществяване на трудова дейност по декларираното трудово правоотношение с посоченото дружество. За да отхвърли жалбата на „Ем и Ес 2015“ ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Мотивирал решаващ извод, че в случая не е доказано извършването на трудова дейност по сключения трудов договор между работодателя и служителя. Съдът конституирал страните по делото, като жалбоподател - „Ем и Ес 2015“ ЕООД и ответник – директора на ТП на НОИ София-град, които са страни и в касационната инстанция. Настоящият касационен състав намира, че в хода на производството пред Административен съд София-град е било допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Макар и да е заявено искане за конституиране като страна в производството пред първата съдебна инстанция - Т. Д. Кудуски по отношение на който е разпоредена промяна в данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО не е участвал като страна. Обжалваният административен акт има пряко и непосредствено действие по отношение на Т. Кудуски и неговото осигурително правоотношение, независимо от изхода на спора между осигурителя и ТП на НОИ. Осигуреното лице в производството по издаване на задължителни предписания, пряко и непосредствено е засегнато от издавания административен акт и търпи последиците от заличаване на осигурителните им данни. Нормата на чл. 153 АПК сочи, че страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. По силата на чл. 154, ал.1 АПК, Съдът конституира страните служебно. Съобразно правилото установено с чл. 162, ал. 1 АПК, когато административният акт не е бил съобщен на всички засегнати лица, съдът им изпраща съобщение и процедира в зависимост от изпълнението на различните хипотези в чл. 162, ал. 1, 2 и 3 АПК, което в случая не е сторено. Правилното конституиране на страните е условие за законосъобразност на процеса. Пропускането за конституиране на заинтересована страна в съдебното производство, поради неизпълнение на нормата на чл.162 АПК е съществено нарушение на производствените правила и е основание за отмяна на акта. Засегнатите лица следва да участват в този процес, за да могат да защитят своите права и интереси, независимо от правата и интересите на техните работодатели/ осигурители при проведеното контролно производство от органите на ТП на НОИ, съответно административния съд. В този смисъл Решение № 7973 от 17.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2089/2025 г., VI о., Решение № 4637 от 07.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9174/2024 г., VI о., Решение № 5685 от 02.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 344/2025 г., VI о., Решение № 7696 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1861/2025 г., VI о. Макар, това участие да може да бъде осъществено и по реда на чл. 246 АПК или по реда на касационното обжалване, на основание чл. 210, ал. 2 АПК, при изпълнение на материалните предпоставки и сроковете за оспорване на съдебните актове, това не изключва защита на правата им в производството още пред първата съдебна инстанция, елемент от която обаче е съобщаването на административния акт по чл. 162 АПК от съда, при положение, че това процесуално действие не е извършено от административния орган. Необосновано Административен съд София-град е приел, че Т. Кудкуски е надлежно уведомен за издадените предписания и не следва да бъде конституиран като страна в съдебното производство, с оглед процесуалната му функция като процесуален представител на дружеството „Ем и Ес 2015“ ЕООД. Съдът е следвало да конституира посоченото лице като страна по делото, за да упражни правото си на защита. С оглед констатираното допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се налага извод за отмяна на оспореното решение и връщането на делото за ново разглеждане от фазата на конституиране на страните в съдебното производство пред първата инстанция. На основание чл.226 ал.3 АПК, при новото разглеждане, съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото, в т.ч. и във Върховния административен съд. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2, във вр. с чл.222 ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение