Определение № 1008 от 06.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 82/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 291581/24.11.2023 г. на Г. А. П., [населено място] и С. И. Б., [населено място], срещу разпореждане № 267045/17.11.2023 г. по в. гр. д. № 3339/2019 г. на Софийски градски съд. С него е върната подадената от Г. П. частна жалба вх. № 289888/07.11.2023 г. и частна жалба вх. № 290451/13.11.2023 г. от С. Б., против протоколно определение от 06.11.2023 г., постановено по същото дело, в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателите за отвод на съдебния състав. Жалбоподателите излагат твърдения за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното разпореждане. Сочи се, че се обжалва мълчаливият отказ на съда за прилагане на разпоредбите на чл. 229 ГПК, а не отказът на съдебния състав да се отведе. Наведен е довод, че са налице основания за спиране на делото, които били игнорирани от съда. Жалбоподателите считат, че съставът на СГС няма „визия“ за разглеждане на настоящото производство и моли да се удовлетворят молбите за спиране на производството. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане e прието, че съгласно чл. 14, ал. 1 ГПК /отм./ съдът сам решава въпроса за отстраняване на съдиите. С постановеното определение по този въпрос не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което не може да намери приложение чл. 213, б. „а“ ГПК/отм./. Съгласно чл. 213, б. „б“ ГПК /отм./ не се предвижда обжалване на произнасянето на съда по исканията за отвод. Частната жалба е подадена срещу необжалваем съдебен акт и е процесуално недопустима. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното разпореждане следва да се потвърди. Доводите на С. Б. и Г. П. за обжалване на определението от 06.11.2023 г. в частта за мълчалив отказ за спиране на делото са изцяло неоснователни. Видно от частна жалба вх. № 289888/07.11.2023 г. и частна жалба вх. № 290451/13.11.2023 г. против протоколно определение от 06.11.2023 г., жалбоподателите правят оплаквания свързани с неуваженото искане за отвод на съдебния състав на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, поради неправилно администриране на делото, като се навеждат твърдения за извършени порочни процесуални действия по водене на делото от страна на съдебния състав. Обжалваното определение в тази част не попада в нито една от хипотезите на чл. 213 ГПК /отм./. То не прегражда по-нататъшното развитие на делото - чл. 213, б. “а“ ГПК /отм./, нито законодателят е предвидил изрична възможност за обжалването му - чл. 213, б. „б“ ГПК/отм/. Ето защо изводът на Софийски градски съд за недопустимост на подадената частна жалба, като насочена срещу необжалваем съдебен акт, е правилен. С оглед изложеното, частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.