Определение № 10526 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9357/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Ж. О., с [ЕГН], от гр. София, чрез адв. Б. Петров, срещу разпореждане № 24509 от 17.06.2026 г., постановено по адм. дело № 11300 от 2025 г. по описа на Административния съд – София-град /АССГ/, с което е отхвърлено искането на О. за освобождаване от внасяне на държавна такса във връзка с подадена касационна жалба с вх. № 18199/27.05.2026 г. по описа АССГ срещу решение № 16874/04.05.2026 г. по адм. д. № 11300/2025 г. на Административен съд София – град. Частният жалбоподател поддържа, че съдебеният акт е неправилен. Основното оплакване е, че съдът е направил формален анализ на имуществото на жалбоподателя, като към момента на подаване на КЖ единственият източник на доход е получавана пенсия в размер на 400,63 евро. Иска отмяната на разпореждането и освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 869,20 евро за образуване на касационно производство. Върховният административен съд, в настоящия състав на Осмо отделение, преценява частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството по адм. дело № 11300/2025 г. по описа на Административния съд – София-град е образувано по жалба на Д. Ж. О. срещу ревизионен акт № Р-22221022005019-091-001/23.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 1356/21.09.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността му по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задължения на „Мади Консултинг“ ЕООД в общ размер на 223 469,86 лв. По така образуваното производство пред АССГ е постановено решение № 16874/04.05.2026 г., с което жалбата на О. е отхвърлена. Срещу решението е подадена касационна жалба, с която е отправено искане за освобождаване от държавна такса за касационното производство пред ВАС. Към искането е представена декларация за имуществено състояние на касатора, в т.ч. разпореждане от ТП на НОИ – София-град за преизчислен размер на пенсия към 01.04.2026 г. в размер 400,63 евро, заповед на директора на „Торготерм“ АД от 07.05.2026 г. за отправено предизвестие за прекратяване на трудов договор с приложение, видно от което касаторът е получавал заплата в размер на 576,92 евро и 102,26 евро ваучери; ГФО, баланс, ОПР и др. счетоводни документи за 2025 г. и 2023 г. на „Обелиск логистика и спедиция“ ООД и счетоводни документи на „Лид Тера“ ЕООД за 2025 г. и 2024 г. Относно притежаваното движимо и недвижимо имущество О. е посочил, че не притежава МПС и е собственик на 1/6 идеална част от наследствен имот. С обжалваното разпореждане, Административният съд – София-град е приел, че не са налице предпоставките по чл. 227а, ал. 2 АПК за освобождаване от заплащане на държавна такса. Съдът е изложил мотиви, че до постановяването на оспорения съдебен акт лицето е получавало месечен доход по трудов договор и пенсия, както и понастоящем, е ангажирал процесуално представителство чрез адвокат, на когото е заплатено възнаграждение. Въз основа на тези изводи съдът е приел, че правото на справедлив процес за оспорващия не би се нарушило от заплащането от негова страна на дължимата държавна такса за касационното производство пред ВАС, като за лицето не се доказва, че не разполага с достатъчно средства да я заплати. При така установената фактическа обстановка, съдът е мотивирал неоснователността на искането на О. за освобождаване от заплащане на държавна такса за касационното производство и мотивиран така, е оставил без уважение молбата. Върховният административен съд преценява определението в обжалваната му част като неправилно. Обосновано е възражението на частния жалбоподател, че решаващите изводи на административния съд са извършени при липса на извършен анализ на съотношението между дължимата държавна такса и реално получените доходи към настоящия момент. Видно от приложените по делото доказателства единственият доход на О. към момента е пенсия в размер на 400,63 евро, а законоустановената такса, която следва да внесе за образуване на касационно производство е в размер на 869,20 евро, т.е. повече от двукратно надвишава получавания от него месечен доход. Изводите на съда за получавани доходи от трудово правоотношение за минали периоди са неотносими към процесния случай, тъй като са представени изрични доказателства, че през май 2026 г. трудовото правоотношение на лицето е прекратено. Представената счетоводна документация за притежаваните от лицето дялове в дружествата „Л и Д Тера“ ЕООД и „Обелиск логистика и спедиция“ ООД също не могат да обосноват извод за наличие на допълнителни доходи, с които да бъде покрита дължимата държавна такса, тъй като едното дружество е запорирано от НАП, а другото не извършва дейност видно от приложените по делото финансови отчети. Гореизложените факти и обстоятелства, безспорно установяват, че О. няма достатъчно доходи, които да покрият дължимата от него държавна такса за образуване на касационно производство. Тази обективно обоснована констатация е достатъчна да се уважи молбата му за освобождаване от заплащането на държавна такса в размер на 869,20 евро за образуване на касационно производство. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК вр. с чл. 222, ал. 1 АПК вр. с чл. 227а, ал. 2 АПК,