Определение № 30 от 16.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 247/2012 г.

Настоящето производство е по чл. 351, ал. 5 НПК, образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец А. М. В. Д. К., чрез повереника, против разпореждане № 39 от 4.01.2012 г., с което съдия от въззивния съд е върнал касационната жалба срещу решението по в. н. о. х. д. № 1412/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят твърди, че въззивният съд, изменяйки първоинстанционната присъда в гражданската част, на практика е постановил нова присъда по смисъла на чл. 346, ал. 1, т. 2 НПК. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че разпореждането е законосъобразно, тъй като решението не подлежи на касационно обжалване. Върховният касационен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото, намира следното: С касационна жалба от 27.12.2011 г. гражданският ищец, чрез повереника, е атакувал въззивно решение № 333 от 10.11.04.2010 г. по в. н. о. х. д № 1412/2010 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е била изменена присъда № 314 от 7.06.2010 г. на Варненския районен съд по н. о. х. д. № 6665/09 г. С разпореждане № 39 от 4.01.2012 г. съдията от Варненския окръжен съд е върнал жалбата по съображения, че въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред. Разпореждането за връщане на жалбата следва да бъде оставено в сила. В случая не е постановена нова присъда, както неоснователно изтъква повереникът, а въззивно решение, което не попада в кръга на съдебните актове по чл. 346 НПК, подлежащи на касационно обжалване. Касационната жалба е била недопустима. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 351, ал. 5 НПК