Определение № 94 от 02.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 560/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 4111 от 9.12.2019 г. на „Транскапитал“ ЕООД, гр.София чрез пълномощника му адвокат Г. Я. против определение № 4801 от 6.11.2019 г. по гр.д. № 842/2018 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е изменено постановеното по делото решение № 3026 от 3.07.2019 г. в частта за разноските, като ответното дружество „Транскапитал“ ЕООД, гр.София е осъдено да плати на ищците Д. Х. В., И. Х. В., И. З. З., К. И. З., З. И. З., И. Л. С., Е. Г. С., Е. Г. С., М. Д. Н., Г. Д. Н., Д. Д. Н., Г. Д. Т., Л. Д. Т. и В. Д. Ч. сторените за касационното производство по гр.д. № 4563/2017 г. на ВКС, I г.о. разноски по съразмерност в размер на 505.23 лв. В жалбата се излагат доводи за недопустимост на атакуваното определение и се иска обезсилването му. Д. Х. В., И. Х. В., И. З. З., К. И. З., З. И. З., И. Л. С., Е. Г. С., Е. Г. С., М. Д. Н., Г. Д. Н., Д. Д. Н., Г. Д. Т., Л. Д. Т. и В. Д. Ч. са подали чрез пълномощника си адвокат С. А. писмен отговор, в който оспорват частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.1, т.2 ГПК и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: С постановеното по делото от въззивния съд решение № 3026 от 3.07.2019 г. е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено друго за уважаване на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР и отхвърляне кумулативно съединения положителен установителен иск, предявени от Д. Х. В., И. Х. В., И. З. З., К. И. З., З. И. З., И. Л. С., Е. Г. С., Е. Г. С., М. Д. Н., Г. Д. Н., Д. Д. Н., Г. Д. Т., Л. Д. Т. и В. Д. Ч. против Транскапитал“ ЕООД, гр.София, като съдът е присъдил разноски на ищците за уважения иск и разноски на ответника за отхвърления иск. Произнасяйки се по т.II от молбата на ищците за изменение на решението в частта за разноските, окръжният съд е констатирал, че е пропуснал да присъди разноски за касационното производство по гр.д. № 4563/2017 г. на ВКС, I г.о., поради което е изменил решението в частта за разноските и е осъдил ответника да възстанови на ищците съответната на уважения иск по чл.54, ал.2 ЗКИР част от разноските в това касационно производство. Атакуваното определение е правилно. Тезата на дружеството-жалбоподател е, че провеждане на производство по реда на чл.248 ГПК при подадена касационна жалба против въззивното решение е недопустимо. Доводът е неоснователен. Действащият ГПК не предвижда възможност за самостоятелно обжалване на произнасянето на съда по реда на чл.236, ал.1, т.6 ГПК в частта за разноските, когато страната не атакува самото решение. В тази хипотеза тя може в срока по чл.248, ал.1 ГПК да поиска изменение на решението в частта за разноските и на инстанционен контрол подлежи постановеното по това искане определение съгласно чл.248, ал.3, изр.второ ГПК. За допустимостта на искането по чл.248 ГПК е от значение дали страната, която го прави, е подала жалба против решението, спазен ли е срокът и представен ли е списък по чл.80 ГПК, когато се иска изменение /а не допълване/ на решението в частта за разноските. Обстоятелството дали е налице подадена от насрещната страна жалба е неотносимо, тъй като ако жалбата не бъде уважена или ако касационна жалба не бъде допусната до касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК, съдът няма да е компетентен да ревизира атакуваното решение в частта за разноските. Практиката на ВКС, на която се позовава жалбоподателят, не дава различно тълкуване – с определение № 300 от 20.04.2012 г. по ч.гр.д. № 245/2012 г. на IV г.о. молбата по чл.248 ГПК е приета за допустима и частната жалба срещу произнасянето на съда е разгледана по същество, а с определение № 224 от 9.05.2016 г. по ч.гр.д. № 5263/2015 г. на IV г.о. е прието, че липсва инициирано производство по чл.248 ГПК, а е допустимо решението в частта за разноските да се атакува с насрещна въззивна жалба, независимо, че не се обжалва от тази страна самото решение. В частната жалба са наведени и доводи относно извода на въззивния съд за недопустимост на направеното от „Транскапитал“ ЕООД, гр.София в попадения от него отговор по чл.248, ал.2 ГПК искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Тези доводи не могат да бъдат разгледани към настоящия момент, тъй като макар да е отразил в мотивите си формираната воля за недопустимост на искането, съдът е пропуснал да я отрази в диспозитива на определението, поради което в тази част делото следва да се върне на Окръжен съд-Благоевград за провеждане на производство по чл.247 ГПК. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение