Определение № 342 от 16.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3228/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 6683 от 12.07.2018 г. от В. Д. Д. и Д. Д. Р., и двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Д. В. от АК – В., с която се иска допълване на постановеното решение № 73 от 05.07.2018 г. по гр.д. № 3228/2017 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, в частта му за разноските. Ответникът по молбата Р. Д. Г. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Й. Р. от АК – В., е изразил становище по нея с писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК, като е възразил, че претендираните разноски не са поискани своевременно. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, следното: С посоченото решение № 73 от 05.07.2018 г. по гр.д. № 3228/2017 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, е отменено въззивно решение № 679 от 03.05.2017 г., постановено по в.гр.д. № 509 по описа за 2017 г. на Окръжен съд [населено място], ГО, и е отхвърлен искът, предявен от Р. Д. Г. от [населено място] срещу В. Д. Д. и Д. Р. Д., и двамата от [населено място], с правно основание чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, за унищожаване на договор за покупко – продажба, сключен между Д. К. Д., починала на 15.02.2015 г. като продавач, и В. Д. Д., по време на брака му с Д. Р. Д., като купувач, обективиран в нотариален акт № 133, т. І, рег. № 2347, д. № 115/11.12.2014 г., на нотариус № 434 от НК, с район на действие - [населено място], вписан в СВ акт № 122, том LХХІV, д. № 15567, вх. рег.№ 28957/11.12.2014 г., в частта относно 2/6 ид.части от общо прехвърлените 4/6 ид.части от имот с идентификатор 10135.3515. 454.1, представляващ жилищна сграда - еднофамилна, с административен адрес: [населено място], [улица], със застроена площ 57 кв.м., на един етаж, с прилежащото избено помещение, построена в държавно дворно място, с идентификатор 10135.3515.454, при описани граници на сградата, поради това, че прехвърлителката Д. К. Д. не е могла да разбира и ръководи действията си, както и е осъден Р. Д. Г. от [населено място] да заплати на В. Д. Д. и Д. Р. Д., и двамата от [населено място], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски за касационното производство в размер на 1 223, 73 лева. Молбата за изменение на решението в частта му за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. Съдът намира, че са налице условията на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно цитираната разпоредба, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай при определяне на съдебните разноски, съдът не е съобразил направените от касаторите – молители в настоящото производство, съдебни разноски за първоинстанционното и въззивно производство, а е присъдил само тези, направени в касационното производство. Това е така, тъй като касаторите – молители в настоящото производство, в съдебно заседание, проведено на 25.04.2018 г. пред ВКС, чрез процесуалния им представител адв. В., са поискали присъждане на сторените по делото разноски, като искания от тях за присъждане на извършените разноски в първоинстанционното и въззивно производство, са направени своевременно – в проведеното на 09.12.2016 г. съдебно заседание пред първата инстанция, както и с въззивната жалба, като и пред двете съдебни инстанции са приложени списъци за направените разноски по чл. 80 ГПК и доказателства, че те са реално извършени. В тази връзка възражението на ответника по молбата е неоснователно. Пред касационната инстанция молителите са представили своевременно списък за разноските пред Върховния касационен съд. С оглед на изхода на делото обаче разноски се дължат за всички съдебни инстанции, където са поискани своевременно при данни за извършването им. При тези данни, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, счита, че е налице основание за изменение на постановеното решение по чл. 290 ГПК, в частта му за съдебните разноски, като на молителите се присъди разликата до действителния им размер или сумата от 1 894, 63 лева/включваща 790, 73 лева - разноски за първоинстанционното производство и сумата в размер на 1 103, 90 лева – разноски за въззивното производство/ над присъдените 1 223,73 лв. за касационното производство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,