Определение № 4469 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3719/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба от С.И. срещу определение №2245 от 23.02.2026г. по адм. дело № 107/2026 г. на Административен съд – Варна. С обжалваното определение, съдът е оставил без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на Комисията за защита на личните данни да се произнесе по жалба от 16.05.2025г. и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и правото на ЕС. Развива подробни съображения в частната жалба, като иска отмяна на определението и произнасяне по същество на жалбата. В условия на евентуалност прави искане да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия с изрични задължителни указания за разглеждане по същество. Ответникът по частната жалба – Комисията за защита на личните данни не изразява становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Съдебното производство пред административния съд е образувано по жалба на С.И. срещу мълчалив отказ и мълчаливо бездействие на Комисията за защита на личните данни да се произнесе по жалба №ППН -01 -655/19.05.2025г., както и допълнения към нея, отнасящи се до твърдения за тежки и продължаващи трансгранични нарушения на Регламент (ЕС) 2016/679. В жалбата е посочено, че въпреки надлежното сезиране и изтичане на всички законоустановени срокове, КЗЛД не е образувала производство, не е предприела никакви разследващи действия, не е осъществила никакво трансгранично сътрудничество и не е упражнила правомощията си по чл.58 и чл.58 от Регламента, с което е лишила жалбоподателя от ефективна правна защита. С разпореждане № 628 от 16.01.2026г. съдът е задължил КЗЛД да представи копие на административната преписка по подадената на 16.05.2025г. от С.И. жалба, като е указал на КЗД в 3 - дневен срок да уточни какви действия е предприела по нея и постановен ли е краен административен акт. Поради неизпълнение на указанията с разпореждане №1410 от 04.02.2026г. ЗКЛД е задължена повторно да представи преписката и изпълни дадения й указания. С писмо до АС - Варна, получено на 12.02.2026г., КЗЛД е представила по делото административната преписка по подадената от И. жалба с уточнения, че производството по жалбата е висящо и не е налице малчалив отказ, както и уточнения, че жалбите до КЗЛД са нередовни, неподписани с квалифициран електронен подпис и представени документи на чужд език и са изпратени писма на жалбоподателя за отстраняването им. След запознаване с административната преписка, съдът е стигнал до извод, че е налице висящо производство пред КЗЛД по реда на чл.38, ал.1 ЗЗЛД, което по аргумент от чл.39, ал.4 от ЗЗЛД обосновава недопустимост на подадената пред АС - Варна жалба срещу мълчалив отказ на КЗЛД. За да достигне до този извод съдът е посочил, че съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК, но според ал.4 на същата разпоредба не може да сезира съда, когато има висящо производство пред Кимисията за същото нарушение или нейното решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. С оглед горното, съдът е приел, че е налице ограничителното условия по чл.39, ал.4 ЗЗЛД, което обосновава недопустимост на образуваното съдебно производство по жалбата срещу мълчалив отказ на КЗЛД. Така постановено определението е неправилно. Неправилно съдът е приел, че е сезиран с жалба от И. по чл. 39, ал.1 от ЗЗЛД за нарушаване правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон, относно действия и актове на администратора и на обработващия лични данни. Видно от подадената до АС - Варна жалба, И. е сизирал съда с жалба срещу мълчалив отказ и мълчаливо бездействие на КЗЛД да се произнесе по негова жалба от 19.05.2025г., както и всички нейни допълнения, отнасящи се до твърдения за тежки и продължаващи трансгранични нарушения на Регламент (ЕС) 2016/679. В жалбата са наведени доводи, че въпреки надлежното сезиране и изтичане на законоустановените срокове, КЗЛД не е образувала производство, не е предприела никакви разследващи действия, не е осъществила задължително трансгранично сътрудничество и не е упражнила правомощията си по чл.57 и чл.58 от Регламента, с което е лишила жалбоподателя от ефективна правна защита. Искането пред съда е да се обяви за незаконно мълчаливото бездействие на КЗЛД, да бъде задължена да образува производство по жалбата и да я разгледа, като бъде задължена Комисията за упражни правомощията си по чл.58 от Регламента в определен от съда срок. Така очертания предмет на жалбата и искането до АС - Варна, налагат извод, че претенцията на И. се основава на член 78, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. В член 78, параграф 2 ОРЗД е предвидено, че без да се засягат които и да било други административни или несъдебни средства за защита, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато надзорният орган, който е компетентен съгласно членове 55 и 56 не е разгледал жалбата или не е информирал субекта на данните в срок от три месеца за напредъка в разглеждането на жалбата, подадена съгласно член 77, или за резултата от нея. Правото на субекта на данни да сезира съда в случай на неизпълнение на задължението на административния орган да информира жалбоподателя за хода на производството по подадена от него жалба произтича от член 78, параграф 2 ОРЗД и е средство за ефективна защита на правата му при бездействие на надзорния орган да изпълни задълженията си по Регламента. Обстоятелството, че срокът за произнасяне на органа със съответния акт е инструктивен, е в контекста на разбирането, че с изтичането му комисията не се освобождава от задължението да разгледа и да се произнесе по жалбата, с която я е сезирал субектът на данни. С оглед предмета на жалбата и търсената съдебна защита обаче характерът на срока член 78, параграф 2 ОРЗД не е определящ при преценката за нейната допустимост. В член 57, параграф 1, буква „е“ ОРЗД е дефинирано като задача/задължение на надзорния орган да разглежда жалбите, подадени от субект на данни или от структура, организация или сдружение в съответствие с член 80, и разследва предмета на жалбата, доколкото това е целесъобразно, и информира жалбоподателя за напредъка и резултатите от разследването в разумен срок, особено ако е необходимо по-нататъшно разследване или координиране с друг надзорен орган. По силата на член 78, параграф 2 ОРЗД, разумният срок не следва да надхвърля три месеца, доколкото след изтичането му субектът на данни разполага с възможността да поиска от съда да осъди административния орган да преустанови бездействието си и да изпълни задължението си по член 57, параграф 1, буква „е“ ОРЗД като информира заявителя за хода на производството. Допълнителен аргумент се извежда от разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД, в която също е предвидено задължение за комисията в тримесечен срок да информира жалбоподателя за напредъка по жалбата или резултата от разглеждането й. Следователно, противно на приетото от съда за липса на годен административен акт, предмет на оспорване, предмет на делото е твърдяното неизпълнение от комисията на задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. По своето правно естество искането е аналогично на исковата претенция по чл. 256, ал. 1 АПК, според който в този случай се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Предвид изложеното, настоящия касационен състав намира, че АС - Варна неправилно е определил предмета на правния спор по жалбата, с която е сезиран - по чл.39, ал.1 ЗЗЛД срещу действия и актове на администратора и на обработващия лични данни, а оттам и наличие на отрицателната предпоставка по чл.39, ал.4 от ЗЗЛД за допустимост на производството пред съда. Не е налице идентичност в предмета на жалбата на И. до КЗЛД и административното производство по реда на чл.38, ал.1 ЗЗЛД и чл. 77 от Регламент (ЕС) 2016/679 насочено срещу администратора и обработващ лични данни и производството по чл.78, параграф 2 от Регламента по жалбата, с която е сизиран съда срещу надзорния орган по чл.55 и 56 за това, че не е разгледал жалбата на И. от19.05.2025г. и не е информирал субекта на данните в срок от три месеца за напредъка в разглеждането на жалбата и резултата от нея. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,