Решение № 7447 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1899/2026 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, с ЕИК 833066300, със седалище в гр. Стара Загора, ул. "Христо Ботев" № 62, представлявано от управителя – инж. Р. И. М., чрез процесуални представители - адв. В. Петров и адв. К. Димитрова от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Решение № 4664/24.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1091/2024 г. по описа на Административен съд (АС) - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата против Решение № N-267/10.12.2024 г. на Ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) 2014 г. - 2020 г." за определяне на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи, финансирани със средства от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ), по засегнатия от нарушенията Договор № Е-ДЗ-7/19.02.2021 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената процедура по възлагане на обществена поръчка участник - "Хидрострой" АД, на стойност 6 050 479,60 лева без ДДС. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът мотивира тезата си за наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК с аргумент, че съдът е формирал крайните си правни изводи при непълно изследване на релевантната фактическа обстановка и без да извърши дължимото обсъждане на всички изложени пред него по повод инициираното оспорване възражения. Намира, че връщането на делото по реда на чл. 222, ал. 2 АПК се налага, доколкото същото е решено без да са били установени всички факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, включително не са изложени съображения относно невъзприемането на изводите, обективирани в изготвената в хода на съдебното дирене експертиза. По същество твърди, че ръководителят на УО (РУО) на ОПОС 2014 - 2020 г. е издал акта си след като обстоятелствата, изложени в него, вече са били обект на съдебен контрол по повод оспорването на предходен индивидуален административен акт и с влязло в сила решение на Върховния административен съд (ВАС) спорният въпрос, отъждествяващ се с настоящия, е решен окончателно. В този смисъл се противопоставя на заключението на АС - Стара Загора, според което няма процесуална пречка за определянето на разглежданата финансова корекция в тежест на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД. Като процедурен пропуск в административното производство сочи и липсата на надлежен акт за възобновяване по чл. 99 АПК, какъвто следва да има, предвид нормата на чл. 29, ал. 1 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 173 от 13.07.2016 г., обн., ДВ, бр. 57 от 22.07.2016 г. (НАНЕСИФ), както и факта, че сигнал № 688 вече е бил приключен с издаването на решение за определяне на финансова корекция, което е било и предмет на двуинстанционен съдебен контрол. Материалната незаконосъобразност на атакувания съдебен акт касаторът обосновава с довод за неправомерно наложена финансова корекция. Развива съображения, че в проведената възлагателна процедура не са допуснати сочените в атакувания пред първостепенния съд нарушения, както следва: 1) на чл. 46, ал. 1, във връзка с чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано като нередност по т. 3 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата) - "Липса на обосновка за неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции"; 2) на чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, буква "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата - "Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, условия за изпълнение на поръчката или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците"; 3) на чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2, във връзка с чл. 61, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, буква "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности - "Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, условия за изпълнение на поръчката или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците". Оспорва извода на първоинстанционният съд за наличие на първата нередност с аргумент за неправилна интерпретация на мотивите, изложени от "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД в качеството му на възложител, за неразделяне на обществената поръчка на обособени позиции. Поддържа, че предвидените за изпълнение дейности по двата строителни обекта са функционално, технологически и хидравлично свързани, и това, противно на приетото от първостепенния съд, е отбелязано изрично в решението за откриване на възлагателната процедура, и потвърдено от изготвената по делото експертиза. Твърди, че двете дейности, които според РУО могат да бъдат възложени отделно, се открояват с взаимна обусловеност, т.к. не само част от тях следва да бъде извършвана едновременно, но и за да се гарантира непрекъснатост на водоподаването, между тях е необходимо да се спазва конкретна последователност. В контекста на решаващия извод на съда за липса на сочената от възложителя териториална връзка, касаторът излага, че първият обект в обхвата на поръчката - реконструкцията на водопроводната и канализационна мрежа, се извършва в землището на гр. Чирпан, но оттам минава и трасето на довеждащия водопровод - вторият обект в процедурата, за който РУО претендира самостоятелност, а това прави обектите и обвързани по местен признак. В допълнение сочи, че именно тези зависимости са мотивирали възложителя да изиска един екип за изпълнение и на двете дейности. В обобщение на изложеното и с оглед формиралата се съдебна практика на Върховния административен съд аргументира теза, че решението за обединяване на двата обекта в една обществена поръчка, без разделяне на обособени позиции, е взето законосъобразно, в съответствие с нормата на чл. 46, ал. 1, във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, и в рамките на предоставената въз основа на закона оперативна самостоятелност. Противопоставя се на заключението за наличие и на втората нередност, като в тази връзка сочи, че доколкото в предмета на обществената поръчка е предвидено изпълнението на строеж първа категория по смисъла на чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), то изискването към участниците за вписване в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) за изпълнение на строежи от четвърта група, първа категория, и съответстващите застраховка "Професионална отговорност в проектирането" и "Професионална отговорност на строителя" с покритие за строежи от първа категория, са съобразени с предмета, обема, характера и сложността на поръчката и в този смисъл с приложимата нормативна уредба, а по-специално с чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП. В подкрепа на становището си цитира съдебна практика на Върховния административен съд. На последно място, оспорва крайния извод за установеност на фактите от състава и на третата нередност, излагайки, че изискването за специфичен оборот, обратно на възприетата от съда теза, не противоречи на чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2, във връзка с чл. 61, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗОП, доколкото е формулирано сравнително широко, допускайки дейността да бъде дори само свързана с ВиК мрежи, без по-нататъшна конкретизация. Наред с това, изискуемият оборот е под минимума, заложен в чл. 59, ал. 2 ЗОП, а предвид целта, която преследва - да докаже финансовата възможност на участника да изпълни поръчката, не се припокрива с критериите за подбор, свързани с предходен опит в сферата на поръчката. Последните, от своя страна, доколкото не поставят изисквания към стойността или обема на извършеното, също съответстват на закона и обратно на изложеното от РУО на ОПОС 2014 - 2020 г. и в контекста на формиралата се съдебна практика, на която се позовава жалбоподателят, не съставляват факти, които могат да обосноват определянето на разглежданата финансова корекция. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а в условията на алтернативност - произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания индивидуален административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, за което представя списък съгласно чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът - РУО на ОПОС 2014 - 2020 г., в писмен отговор, приподписан от процесуален представител - Я. Николов, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски по списък съгласно чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претенцията на касатора за адвокатско възнаграждение с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора и практиката на Върховния административен съд и Съда на Европейския съюз (СЕС). Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД против Решение № N-267/10.12.2024 г. на РУО на ОПОС 2014 г. - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи, финансирани със средства от ЕФСУ, по засегнатия от нарушенията Договор № Е-ДЗ-7/19.02.2021 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената процедура по възлагане на обществена поръчка участник - "Хидрострой" АД, на стойност 6 050 479,60 лева без ДДС. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД е бенефициер по сключен с Министерството на околната среда и водите (МОСВ) административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № Д-34-101/15.10.2019 г. по процедура чрез директно предоставяне № BG16M10P002-1.016 "Изграждане на ВиК инфраструктура", съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и от Кохезионния фонд (КФ) на Европейският съюз (ЕС) За разходване на средствата по така сключения договор "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД е провело процедура по възлагане на обществена поръчка, с предмет: "Инженеринг за обекти: "Реконструкция на водопроводната и канализационна мрежа гр. Чирпан и довеждащ водопровод от водоизточник "Марица" от км. 4+943 до водоем V =6500 м3 на гр. Чирпан", без обособени позиции. В резултат на проведената процедура, с избрания за изпълнител участник - "Хидрострой" АД, е сключен Договор № Е-ДЗ-7/19.02.2021 г., на стойност 6 050 479,60 лева без ДДС. Стойността на договора е индексирана на 6 412,795,00 лева без ДДС. Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, завършил с издаването на Решение № N-192/28.09.2022 г., с което и на основание чл. 73, ал. 1, във връзка с чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ РУО на ОПОС 2014 - 2020 г. е определил на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД финансова корекция в размер на 5 % върху допустимите разходи по Договор № Е-ДЗ-7/19.02.2021 г. с "Хидрострой" АД, поради следните нарушения и нередности: 1) "Ограничаване на конкуренцията, чрез неразделяне на обособени позиции на поръчката при определяне предмета" - нарушение на чл. 46, ал. 1, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 2, ал. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 3 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата; и 2) "Незаконосъобразни критерии за подбор" - нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата. По жалба на бенефициера е образувано съдебно производство пред АС - Стара Загора, който със свое Решение № 67/05.01.2024 г., постановено по адм. дело № 646/2023 г., и поради извод за липса на нарушенията, мотивирали органа да обоснове заключение за първата нередност, и невъзможност за субсумиране на фактите към хипотезата на втората нередност, е отменил издадения индивидуален административен акт изцяло. Описаният съдебен акт е оставен в сила с Решение № 8763/15.07.2024 г., постановено по адм. дело № 3486/2024 г. по описа на Върховния административен съд. По отношение на първата нередност касационната инстанция е формулирала извод, че изложените за нейната обосновка фактически констатации са неясни и противоречиви, което поставя под съмнение в какво точно се изразява твърдяното нарушение. Втората нередност, от своя страна, е приета за неустановена, доколкото според съда неяснотата на конкретното изискване не го прави автоматично ограничително по смисъла на чл. 2, ал. 2, не дава предимство и не препятства участието във възлагателната процедура, а същевременно може да бъде преодоляна чрез искане за разяснение. Нещо повече - според решаващия състав РУО не е обосновал по какъв начин твърдените неясноти биха дали предимство или необосновано биха ограничили участието на лица в обществената поръчка, а доколкото и не сочи евентуално несъответствие на тези изисквания със стойността, сложността и обема на обществената поръчка, то липсва нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП. След разрешаване на спора относно законосъобразността на издаденото Решение № N-192/28.09.2022 г. и с писмо изх. № 1-016-0013-4-200 от 24.09.2024 г. на РУО бенефициерът е уведомен отново по реда на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, за наличие на установени три групи нарушения. На първо място, е констатирано, че в предмета на обществената поръчка са включени два обекта, а именно - реконструкция на вътрешната водопроводна и канализационна мрежа на гр. Чирпан, който съгласно Разрешение за строеж № 62/04.11.2020 г. е строеж втора категория съгласно чл. 4, ал. 2, т. 3 и чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 72 от 15.08.2003 г. (Наредба № 1/2003 г.), и външен довеждащ водопровод от водоизточник "Марица" от км. 4+943 до водоем V-6500m3 на гр. Чирпан, който съобразно Разрешение за строеж № 65/16.11.2020 г. е строеж първа категория съгласно чл. 2, ал. 2, т. 4 Наредба № 1/ 2003 г. Според проверяващите, доколкото двата обекта са разделени технически, икономически и функционално чрез отделните разрешения за строеж, и предвид липсата на произтичаща от техническата спецификация и местонахождението им взаимна обусловеност, те не съставляват обективно неделими части по смисъла на § 2, т. 28 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗОП, поради което е следвало да бъдат разделени на две отделни обособени позиции при откриването на процедурата за възлагане на обществената поръчка. Мотивите на възложителя според контролните органи не обосновават решението за неразделяне, поради което незаконосъобразно е възпрепятствано участието в процедурата на икономически оператори, разполагащи с възможност да изпълнят част от предмета на поръчката - обекта от втора категория. Формиран е извод за наличие на нарушение на чл. 46, ал. 1 ЗОП, във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, съставляващо нередност по т. 3 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредба за посочване на нередности - "Липса на обосновка за неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции", за което е предложено определянето на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по засегнатия договор за възлагане. Наред с горното, е установено и че в Раздел III.1.1 от обявлението и Раздел II, буква "Б", т. 11 от документацията за участие в процесната обществена поръчка е поставено изискване участниците да са вписани в ЦПРС за изпълнението на строежи от първа категория, а в Раздел III.1.2 от обявлението и раздел II, буква "Б", т. 2.3 от документацията - да са застраховани за риска "Професионална отговорност в проектирането" и "Професионална отговорност на строителя" съгласно чл. 171 ЗУТ, с покритие, съответстващо на обема и характера на поръчката. Проверката в тази част е завършила с констатация за нарушение на чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, респ. нередност по т. 11, б. "б" Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата - "Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, условия за изпълнение на поръчката или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците", за което е предложено определянето на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по засегнатия договор. Според контролните органи изискването налага застрахователно покритие в размер, съответен на извършване на строителство и проектиране на строежи първа категория, което е по-високо от това за строежи втора категория, а в този смисъл и предвид незаконосъобразното окрупняване предмета на обществената поръчка, се явява несъобразено с нормативната уредба и необосновано ограничава участието на възможно най-широк кръг икономически оператори. В контекста на застъпената теза, е посочено, че ограничението се проявява и в момента, към който следва да бъде доказано застрахователното покритие, а именно - при подаването на офертата, когато за участниците не е ясно все още дали ще бъдат избрани за изпълнители. На трето място, е констатирано, че в Раздел II, буква "Б", т. 2 от документацията са предвидени следните изисквания: "Участникът за последните три приключили финансови години (2017 г., 2018 г. и 2019 г.) да е реализирал минимален оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката относно проектирането и авторския надзор, изчислен на база годишните обороти – минимум 50% от прогнозната стойност на проектирането и авторския надзор, равняващи се на минимум 79 166. 35 лв. без ДДС." (…) "Оборотът в сферата, попадаща в обхвата на поръчката, е оборот от проектиране и авторски надзор за строителството и/или основния ремонт и/или реконструкцията на ВиК мрежи като елемент на техническата инфраструктура." (…) "Участникът за последните три приключили финансови години (2017 г., 2018 г. и 2019 г.) да е реализирал минимален оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката относно строителството, изчислен на база годишните обороти – минимум 50 % от прогнозната стойност на строителството, равняващ се на минимум 2 684 828. 20 лева без ДДС." (…) "Оборотът в сферата, попадаща в обхвата на поръчката, е оборот от строителството и/или основния ремонт и/или реконструкцията на ВиК мрежи като елемент на техническата инфраструктура." Същевременно, в Раздел II, буква "Б", т. 3 от документацията са предвидени следните критерии за подбор: "Участникът следва за последните три години, считано от датата на подаване на офертата, да е изпълнил поне една дейност – услуга с предмет, идентичен или сходен с този на поръчката. Под " сходен предмет с този на поръчката дейности – услуги" се считат проектантски дейности за изработване на технически и/или работни проекти за: строителството и/или основния ремонт и/или реконструкцията на ВиК мрежи като елемент на техническата инфраструктура. Възложителят не изисква и не се интересува от обема на изпълнените услуги." (…) "Участникът следва да е изпълнил за последните пет години, считано от датата на подаване на офертата дейности – строителство с предмет, идентичен или сходен с този на поръчката. Под строителство, сходно с предмета поръчката, се разбира: строителството и/или основния ремонт и/или реконструкцията на ВиК мрежи като елемент на техническата инфраструктура." Според проверяващите възложителят е допуснал смесване на двата критерии за подбор – тези, свързани с финансовото и икономическо състояние, и тези, относими към доказване на техническите и професионални възможности на участие, с което е нарушил чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2, във връзка с чл. 61, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗОП, и е осъществил състава на нередност, визиран в т. 11, буква "б" Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности - "Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, условия за изпълнение на поръчката или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците", за което е предложено определянето на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи. Формулиран е извод за идентичност на дефинициите за "сходна дейност" и "оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката", което е препятствало разграничението на различните по своята цел и предназначение критерии за подбор, а оттам и е повлияло на възможността за обективно оценяване на кандидатите. Наред с това, въвеждането на тясна специфика по отношение на оборота - да е в сферата на дейност, идентична с поръчката, както и по отношение на предходния опит - да е обвързан с конкретна стойност, ограничава възможността за участие на икономически оператори, които имат необходимата финансова стабилност, но не могат да докажат специфичен оборот в точно тази сфера, или които са изпълнили сходни с обема на поръчката дейности, но на по-ниска стойност. След проведената процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, РУО на ОПОС 2014 - 2020 г., възприемайки изцяло констатациите от извършения административен контрол и опровергавайки противостоящите им доводи, е издал оспорения административен акт, с който поради извод за наличие на вменените нарушения е определил финансова корекция за осъществените нередности в размер на 5% от допустимите разходи по засегнатия договор. За установяване на спорни по делото факти и обстоятелства първостепенният съд е назначил съдебна инженерно-техническа и строително-технологична експертиза. Според приетото заключение водоснабдителната система на гр. Чирпан се състои от водоизточници, водопроводи, напорни водоеми и вътрешна водопроводна мрежа, а канализационната – от вътрешна канализационна мрежа, канализационна помпена станция, дъждопреливници, дъжооттоци и ПСОВ. Според експертите двата обекта, включени в предмета на обществената поръчка, са елементи на една водоснабдителна и канализационна система и тяхното разделяне е недопустимо. Посочено е още в експертизата, че изпълнението от две различни лица на дейностите по поръчката би довело до влошаване на хидравличната проводимост на системите, както и до недобри проектни работи и несъгласуваност, различна във времето съгласуваност на проектните разработки, недобра координация при строителството, некачествени строително-монтажни работи, оскъпяване на обекта и социално напрежение на жителите на гр. Чирпан. В обобщение е изложено, че обособяването на двата подобекта в една обществена поръчка е правилно. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕФСУ, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните в акта нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за "нередност" по т. 3 и т. 11, б. "б" Приложение № 1 към Наредбата. Приел е за осъществен състава на първата нередност по съображения, че изложените от възложителя мотиви не обосновават законосъобразна преценка за неразделяне предмета на поръчката. Според съда "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД е изложило формални причини, които не мотивират обективна цел, налагаща ограничение в конкуренцията, с което е извършило твърдяното нарушение. Решаващият състав е заключил, че от съображенията на възложителя не се установява необходимост дейностите по двата обекта да се изпълняват задължително от един и същи изпълнител. Приел е, че местонахождението не обуславя претендираната неделимост, а потенциалният риск от забавяне, лошата организация и комуникация между изпълнителите биха могли да послужат за подобна обосновка, въпреки че такава липсва в акта на възложителя, но само тогава, когато обектите са технологично свързани по начин, който предполага едновременно или последователно и зависимо едно от друго изпълнение. Двата обекта според съда нямат обективна връзка, а възприетата в заключението обратна теза не се споделя поради неговата хипотетичност, а не експертност. За да не се позове на отговорите на вещите лица по поставените въпроси, АС - Стара Загора е изложил, че същите обективират предположения и правни и организационни оценки, без да е извършена фактическа проверка, хидравлични изчисления или анализ на проектните зависимости. Формулирано е заключение за наличие и на втората нередност с аргумент, че незаконосъобразното окрупняване на двата обекта в един предмет на обществената поръчка е довело и до несъобразено с чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП залагане на изисквания досежно вписването в ЦПРС на участниците и тяхната застраховка "Професионална отговорност в проектирането" и "Професионална отговорност на строителя". Според съда вписването за строежи първа категория и застраховането с покритие, съответстващо на същата, е непропорционално на предмета на поръчката и служи като бариера за участие. В заключение, е възприета тезата на РУО на ОПОС 2014 - 2020 г. и по отношение на третата нередност, по съображения за идентичност на анализираните в акта дефиниции, обслужващи критериите за подбор, относими към установяване техническите и професионални способности на участниците и тези, свързани с доказване на икономическото и финансово състояние. В допълнение, и стесненият обхват на оборота, както и този на изискуемия опит, са довели до твърдяното ограничение в конкуренцията. По изложените съображения АС - Стара Загора е отхвърлил жалбата на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД против атакуваното волеизявление на РУО на ОПОС 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, и спазването на законоустановената форма и цел, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът е относно правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. Спорно, с оглед изложените от касатора съображения, е и спазването на административнопроизводствените правила от РУО на ОПОС 2014 - 2020 г. Преди да пристъпи към преценка за материална законосъобразност на административния акт, през призмата на формулираните от първостепенния съд изводи, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да обсъди наведените възражения за наличие на отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК, а именно - допуснато при издаването на атакуваното волеизявление съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На първо място, касаторът твърди, че с постановяването на окончателното решение на Върховния административен съд по повод оспорването законосъобразността на предходно издадения при същите фактически обстоятелства акт за определяне на финансова корекция е разрешен по същество спорът за наличие на сочените и в новото волеизявление нередности. Тази теза е несъстоятелна, т.к. видно от изложените към съдебното решение съображения, актът е отменен поради неяснота и противоречие при формулирането на фактическите основания, изложени във връзка с квалификацията по чл. 46, ал. 1, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП, а аргументацията, изложена по отношение на изискванията, относими към установяването на икономическото и финансовото състояние и техническите и професионалните способности, се различава в предходния акт, т.к. се основава на тезата за неяснота на поставените от възложителя условия, какъвто не е настоящият случай. Съдът не е разгледал по същество сочените нарушения, поради което и липсва процесуална пречка за издаването на атакуваното волеизявление. Още повече, че съществува разлика както във фактическите, така и в правните основания, на които се е позовал РУО при издаването на двата акта. Като допълнителен аргумент в подкрепа на тезата за липса на поддържаната процесуална пречка следва да се посочи и че съдебната отмяна на административния акт заличава с обратна сила последиците му. Следователно след постановяването на отменителното решение се счита, че в правния мир на практика никога не е съществувало волеизявление с подобно съдържание. В този смисъл е необоснован и доводът за нарушение на чл. 71, ал. 4 ЗУСЕФСУ. Несъобразяването с тази норма предполага наличие на акт, с който вече е определена финансова корекция на бенефициера за същата от фактическа и правна страна нередност, каквато, с оглед изложеното, не е настоящата хипотеза. Не е налице и порокът, обоснован с факта, че второто по ред решение на РУО е издадено въз основа на същия сигнал за нередност като първото, който е бил приключен. Очевидно след постановяването на окончателния съдебен акт на Върховния административен съд РУО е образувал ново производство, каквото правомощие има с оглед предписанието на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 173 от 13.07.2016 г. (Наредбата за администриране на нередности), чрез изпращането на ново уведомление до бенефициера, спазвайки по същество реда по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, а оттам и приложимите административнопроизводствени правила. Липса на нарушение при идентична фактическа обстановка е установена и в съдебната практика на Върховния административен съд. Вж. например: Решение № 9968/17.10.2025 г., постановено по адм. дело № 6673/2025 г., VII о. на Върховния административен съд. Горното потвърждава правилността на извода на първостепенния съд за липса на допуснато от РУО на ОПОС 2014 - 2020 г. съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяната на акта на основание чл. 146, т. 3 АПК. Неправилно е обаче заключението на решаващия състав за материална законосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК на атакуваното волеизявление. Наличието на три отделни групи нарушения обуславя разделното им изследване в изложението по-долу. По отношение на нарушението на чл. 46, ал. 1, във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 3 Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности - "Липса на обосновка за неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции": Видно от обстоятелствената част на атакувания административен акт, изводът за нарушение на чл. 46, ал. 1, във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, е фактически обоснован с констатацията, че в предмета на обществената поръчка са включени два обекта - единият от първа, другият - от втора категория по ЗУТ, които притежават две отделни разрешения за строеж, а дейностите по тях не са взаимно обусловени, поради което е следвало да бъдат възложени в рамките на две отделни обособени позиции при откриването на разглежданата процедура. Между страните не е спорно, а и от ангажираната по делото доказателствената съвкупност (Вж. Решение за откриване на процедурата - л. 89, лице, от първоинстанционното дело) се установява, че в обхвата на поръчката действително са включени два отделни обекта на техническата инфраструктура, а именно – реконструкция на водопроводна и канализационна мрежа гр. Чирпан, и довеждащ водопровод от водоизточник "Марица" от км. 4+943 до водоем V =6500 м3 на гр. Чирпан". Не е дискусионен и фактът, че за двата обекта са издадени две отделни разрешения за строеж. Страните не застъпват противоречиви становища и по отношение на обстоятелството, че възложителят не е разделил обществената поръчка на обособени позиции. Видно от решението за откриване на процесната процедура, окрупняването на двата обекта е обосновано със следните мотиви: "Обектите, включени в предмета на настоящата обществена поръчка, се намират в рамките на едно населено място, което прави изпълнението на дейностите по проектирането, реконструкцията и осъществяването на авторски надзор над обектите взаимно, технологично и функционално свързани. Именно фактическата обусловеност на изпълняваните дейности и физическото разположение на обектите е мотив за нецелесъобразността на разделяне на предмета на поръчката на обособени позиции. Възлагането на поръчката на различни изпълнители неминуемо крие рискове от забавяне процеса на изпълнение на проекта, лоша организация и комуникация различните изпълнители и затруднена комуникация между възложителя и отделните изпълнители. В допълнение, възлагането на поръчката на различни изпълнители крие опасност от влошена инфраструктурна организация на движението вътре в землището на гр. Чирпан, както и рискове, свързани със социални и екологични последици с критична значимост за региона." За да обоснове твърдението си за незаконосъобразно дефиниран предмет на поръчката от правна страна, РУО се е позовал на нормативното предписание на чл. 46, ал. 1 ЗОП и на принципната разпоредба на чл. 2, ал. 2 с.з. Нормата на чл. 46, ал. 1 ЗОП транспонира в националното законодателство правилото на чл. 46, § 1 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24/ЕС/Директивата). Според текста на посочената разпоредба от Директивата, възложителят може да реши да възложи поръчката под формата на отделни обособени позиции, като определи размера и предмета им, но ако предпочете да не го прави, е длъжен да посочи основните причини за решението си. Това правило е прието в изпълнение на Съображение 78 от преамбюлната част на Директивата, което въвежда принципа, че възлагането на обществени поръчки следва да е адаптирано към нуждите на малките и средните предприятия. За да бъде постигната тази цел, съгласно предписанието на цитираното съображение, възлагащите органи следва да се насърчават да разделят големите поръчки на обособени позиции, въз основа на количествени или качествени параметри, като в последния случай се съобрази съответният сектор и област на специализация. Отново според Съображение 78, когато възлагащият орган реши, че не е целесъобразно поръчката да се разделя на обособени позиции, трябва да посочи основните съображения за този избор. Следователно в контекста на разглежданото нормативно предписание, се извежда заключение, че европейският законодател, чиято воля е закрепена и в националния правопорядък, очевидно възприема разделянето на обществените поръчки на обособени позиции като принцип, осигуряващ участието на малки и средни предприятия, а обединяването на обективно делими дейности - като изключение, което трябва да бъде изрично мотивирано. Границите на оперативната самостоятелност на възложителя са заложени не само от императива на чл. 46, ал. 1 ЗОП, но и от разпоредбата на чл. 2, ал. 2 с.з. според чийто текст при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. От всичко изложено следва, че при формулираната по описания начин от фактическа и правна страна воля, спорен се явява въпросът дали възложителят противоправно е ограничил конкуренцията, препятствайки участието на икономически оператори, които биха могли да изпълнят само един от обектите, или напротив - правилно е установил наличие на фактическа и териториална обусловеност между дейностите по двата обекта, формиращи предмета на обществената поръчка, както и на необходимост от извършването им от един изпълнител с оглед по-добрата организация и минимизиране на рисковете от влошена инфраструктурна организация на движението вътре в землището на гр. Чирпан, и рисковете, свързани със социални и екологични последици с критична значимост за региона. Предметът на процесната обществена поръчка обединява два строителни обекта, които макар да попадат в различни категории съгласно чл. 137, ал. 1 ЗУТ и за тях да са издадени отделни разрешения за строеж, са функционално и технически обусловени един от друг, което обосновава целесъобразността на общото им възлагане. Обратният извод на първостепенния съд се базира на отричане функционалната и технологичната свързаност на обектите посредством дискредитиране доказателствената стойност на експертното заключение. По аргумент от чл. 49, ал. 1 АПК експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други, каквито съдът няма. Според административноправната теория специални са тези знания, които отговарят едновременно на следните условия: не са юридически (с изключение на тези, които се отнасят до чуждестранно законодателство и практика, не са общоизвестни, и са получени в резултат на теоретична подготовка и практически опит по определена научна дисциплина. (Вж.: Мирчева, К., "Доказване, доказателства и доказателствени средства в административния процес", изд. "Сиела Норма" АД, 2020 г., с. 119). Вещото лице замества съда в установяването на тези факти, обстоятелства и взаимовръзки, за които са необходими специални знания, затова и когато отрича доказателствената стойност на заключението, какъвто е случаят, решаващият състав следва да мотивира изводите си - Сравн.: чл. 51, ал. 6 АПК. Аргументът, че констатациите на вещите лица са хипотетични и необосновани, не може да послужи за изпълнението на посоченото нормативно изискване. Доказателствената непълнота следва да бъде попълнена чрез изследване на съответните факти, подлежащи на установяване, чрез събиране на подходящи доказателствени средства и тяхното прецизно обсъждане. Горното означава, че съдът е формулирал изводите си при неизяснена фактическа обстановка, което прави последните и необосновани. Констатираното нарушение обаче не препятства настоящата касационна проверка, доколкото настоящият състав намира заключението по СИТЕ за компетентно, пълно и съдържащо аргументирани и задълбочени отговори на всички поставени въпроси, за които се изискват специални знания, поради което и го кредитира. От заключението е видно, че двата обекта са елементи от една обща водонабдителна и канализационна системи, чието изпълнение следва да бъде последователно с оглед осигуряването на непрекъснатост на водоподаването. Нещо повече - според експертите извършването на инженеринга на двата обекта от два различни проектантски екипа не само води до оскъпяване на процеса, но и може да доведе до нарушаване общата хидравлика на водоснабдителната система, а това оказва пряко отрицателно влияние върху функционирането й. В експертизата е посочено, а това е и логично, че отделното проектиране създава потенциални рискове за забавяне и влошаване на изпълнението, т.к. от една страна, не е ясно дали координацията помежду им ще е добра, а от друга - дали няма да се стигне до спиране на водоподаването към всички абонати, което е най-големият риск със социални последици от подобен подход. Същото логично се отнася и за строителството и авторския надзор - също дейности, включени в предмета на възлагане. В контекста на изложеното, с убедителност може да се заключи, че концентрацията на изпълнението в едно лице е работещ вариант с оглед спецификата на предмета на поръчката. Извършването на дейността от един екип позволява синхронизиране на работата по една обща водоснабдителна и канализационна система и минимизиране на произтичащите рискове за населението на гр. Чирпан. От изложеното следва, че обратно на изложеното от първостепенния съд, не е налице нарушение на чл. 46, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 ЗОП. Мотивите на възложителя, изложени в решението му за откриване на обществената поръчка, подкрепят тезата му за целесъобразност на окрупняването на двата обекта в един общ предмет на възлагане. В този смисъл е и формиралата се по сходни от фактическа и правна страна казуси съдебна практика на Върховния административен съд - Вж. Решение № 500/19.01.2026 г., постановено по адм. дело № 11256/2025 г., VII о. на Върховния административен съд, както и Решение № 8628/10.07.2024 г., постановено по адм. дело № 4536/2024 г., VII о. на Върховния административен съд. Горното обезсмисля и проверката за относимост на избраната от административния орган правна квалификация на нередността по т. 3 Приложение № 1 Наредбата. По отношение на нарушението на чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, буква "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата - "Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, условия за изпълнение на поръчката или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците": Актът в тази част е фактически обоснован с констатацията, че възложителят е поставил изискване участниците да са вписани в ЦПРС за изпълнението на строежи от първа категория, както и да са застраховани за риска "Професионална отговорност в проектирането" и "Професионална отговорност на строителя" съгласно чл. 171 ЗУТ, с покритие, съответстващо на обема и характера на поръчката. От правна страна са цитирани предписанията на чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП. ЗОП предоставя оперативна самостоятелност на възложителя при определянето на изискванията към потенциалните участници в процедурите по възлагане на обществена поръчки. Тази нормативно регламентирана свобода е логично отражение на факта, че лицата, които организират провеждането на една обществена поръчка, най-добре познават нуждите си и могат да преценят по какъв начин те биха били задоволени в най-голяма степен. При спазване на разпоредбите на чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 ЗОП обаче е необходимо поставяните критерии за подбор да са необходими за установяване възможността на участниците да изпълнят възлаганата дейност, да са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, както и да не ограничават конкуренцията, давайки необосновано предимство или необосновано ограничавайки участието на други стопански субекти в обществените поръчки. Изборът на чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП като правна квалификация на нарушението предполага преценката за законосъобразност на извършената финансова корекция чрез отмяна на финансова подкрепа със средства от ЕФСУ да бъде обусловена от проверка доколко възложителят при въвеждане на разглежданите критерии е спазил границите на оперативната самостоятелност и не е нарушил забраната, въведена с императивната разпоредба на чл. 2, ал. 2 ЗОП, както и тази, съдържаща се в чл. 59, ал. 2 с.з. При определянето на изискванията към участниците в процедурата възложителят се ръководи от предмета на поръчката. От разписаната нормативна уредба е видно, че законосъобразността им се преценява именно през призмата на неговата специфика, обем и сложност. Налице е съответствие с чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, когато условията по поръчката корелират с дейностите, попадащи в обхвата й, и са необходими за доказване на възможностите на участниците да изпълнят възложеното. В случая не е спорно между страните, че предметът на обществената поръчка обединява два строителни обекта - един от първа и един от втора категория съгласно чл. 137, ал. 1 ЗУТ. Съгласно нормата на чл. 14, ал. 1 от Закона за Камарата на строителите (ЗКС) вписването на строителите в ЦПРС се извършва по категории строежи, а според предписанието на ал. 4 с.з. строителите, вписани в регистъра за изпълнението на строежи от втора категория и получили удостоверение за тях, могат да изпълняват строежи от всички категории, с изключение на строежите от първа категория. Затова и изискването за вписване в ЦПРС за строежи от първа категория е необходимо за изпълнението на цялостния предмет на възлагане, а оттам е и законосъобразно с оглед императивите на ЗОП. Същевременно, текстът на чл. 171, ал. 1 ЗУТ предвижда, че проектантът, лицето, упражняващо технически контрол по част "Конструктивна", консултантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им, като според ал. 2 с.з. условията и редът за задължително застраховане на лицата по ал. 1, включително застрахователното покритие, изключените рискове, минималните застрахователни суми и премии, се определят с наредба на Министерския съвет. В разпоредбата на чл. 5 от Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството, приета с ПМС № 38 от 24.02.2004 г., обн., ДВ, бр. 17 от 2.03.2004 г. (НУРЗЗПС) са разписани минималните застрахователни стойности, като е видно, че същите следват категорията строеж по чл. 137, ал. 1 ЗУТ. В този смисъл и доколкото в предмета на поръчката е включен строеж от първа категория, застрахователната стойност на професионалната застраховка е необходимо да съответства на предвиденото за тази категория. Следователно изискването, че участникът трябва да е застрахован с покритие съгласно чл. 171 ЗУТ, съответстващо на обема и характера на поръчката, напълно отговаря на нормативните предписания на чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, което опровергава тезата на административния орган за допуснато необосновано ограничение на конкуренцията. В този смисъл е и формиралата се съдебна практика на Върховния административен съд - Вж.: Решение № 8628/10.07.2024 г., постановено по адм. дело № 4536/2024 г., VII о. на Върховния административен съд, както и Решение № 8140/26.02.2025 г., постановено по адм. дело № 10148/2024 г., VII о. на Върховния административен съд. По изложените съображения изводът на АС - Стара Загора за наличие на нарушение на чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП, е неправилен, а това прави и безпредметна преценката за корелация на т. 11, б. "б" Приложение № 1 Наредбата с правната квалификация на нарушението по ЗОП. По отношение на нарушението на чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2, във връзка с чл. 61, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, буква "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности - "Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, условия за изпълнение на поръчката или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците": Разписаните в изложението терминологични бележки досежно приложението на чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 ЗОП ще бъдат съобразени в тази част, доколкото изборът на РУО и при описание на третата нередност включва тези норми. Освен тях, органът се е позовал и на чл. 61, ал. 1, т. 1 и чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗОП. Предписанието на чл. 61, ал. 1, т. 1 ЗОП предвижда, че по отношение на икономическото и финансовото състояние на кандидатите или участниците възложителите могат да поставят изискване за последните три приключили финансови години да са реализирали минимален общ оборот, включително минимален оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката, изчислен на база годишните обороти. Нормата на чл. 63, ал. 1, т. 1 с.з., от своя страна постановява, че възложителят може да определя критерии, въз основа на които да установява, че кандидатите или участниците разполагат с необходимите човешки и технически ресурси, както и с опит за изпълнение на поръчката при спазване на подходящ стандарт за качество, като може да изисква от кандидата или участника да е изпълнил дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката. Преди всичко настоящият състав намира за необходимо да посочи, че разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗОП съдържа две изречения, а второто - две букви - б. "а" и б. "б", което прави квалификацията, изписана като "чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗОП" непрецизна и недовършена. Като такава тя не може да послужи за обосновка на упражнената разпоредителна власт. Заключението за нарушение на чл. 61, ал. 1, т. 1 ЗОП също не мотивира третата нередност. От фактическа страна в тази част на волеизявлението си РУО е посочил следните две обстоятелства: 1) възложителят е предложил идентични дефиниции за "сходна дейност" и "оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката", което е препятствало разграничението на различните по своята цел и предназначение критерии за подбор, а оттам и е повлияло на възможността за обективно оценяване на кандидатите; 2) въвеждането на тясна специфика по отношение на оборота - да е в сферата на дейност, идентична с поръчката, както и по отношение на предходния опит - да е обвързан с конкретна стойност, ограничава възможността за участие на икономически оператори, които имат необходимата финансова стабилност, но не могат да докажат специфичен оборот в точно тази сфера, или които са изпълнили сходни с обема на поръчката дейности, но на по-ниска стойност. Първото твърдение не обосновава целения правен резултат. Не е налице твърдяната невъзможност за разграничение между двете изисквания. Едното е насочено към установяване на факти, относими към икономическото и финансовото състояние на участниците, и предполага преценка на размера на минимален оборот в сферата на поръчката, какъвто подход е допустим съгласно изричния текст на чл. 61, ал. 1, т. 1 ЗОП. Другото способства проверката на техническите и професионалните способности на участниците посредством подходящ предходен опит. В единия случай се преценява финансовата стабилност на икономическия оператор, постигната при извършването на сходни на предмета на възлагане дейности, а в другия се добива увереност за способността на това лице да изпълни работа, в която вече има експертиза. Различна е целта на тези елементи при оценката на допустимостта на участниците и обратно на застъпената от РУО на ОПОС 2014 - 2020 г., не е налице потенциален риск от объркването им един с друг. Заинтересуваните от участие икономически оператори са разумно информирани и могат да разграничат и да си обяснят съдържанието на поставените към тях условия. Втората група твърдения също не водят до извод за соченото нарушение. Предметът на поръчката включва подготовка на инвестиционен проект във фаза работен проект, извършване на строителство и осъществяване на авторски надзор по време на строителството за обекти: "Реконструкция на водопроводната и канализационна мрежа гр. Чирпан и довеждащ водопровод от водоизточник "Марица" от км. 4+943 до водоем V =6500 м3 на гр. Чирпан. Същевременно, дефиницията за оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката, е определена като оборот от проектиране и авторски надзор за строителството и/или основния ремонт и/или реконструкцията на ВиК мрежи като елемент на техническата инфраструктура. Законът допуска предходният опит да се доказва с изпълнение на идентични дейности - Вж.: чл. 61, ал. 1, т. 1 ЗОП in fine. В случая възложителят не е нарушил границите на оперативната си самостоятелност при определянето на това изискване, доколкото то е подходящо за установяване на възможността за изпълнение на поръчката, т.к. отговаря напълно на предмета на възлагане. Последният се отличава със специфика, която ограничава кръга от "сходни" дейности. Различен е опитът, придобит в инженеринг на строителни обекти, които не са в областта на водонабдяването и канализацията. В заключение, последното твърдение - че опитът е обвързан с конкретна стойност, не отговаря на обективната истина, поради което и не може да обоснове тезата на административния орган в тази част. Горното прави извода на АС - Стара Загора за наличие на нарушение на чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2, във връзка с чл. 61, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗОП, неправилен. В този смисъл настоящият състав на Върховния административен съд не намира за необходимо да обсъжда и квалификацията по т. 11, б. "б" Приложение № 1 Наредбата, С оглед извода за липса на вменените нарушения на бенефициера се явява безпредметен анализът на третия елемент на фактическия състав на понятието за "нередност" по смисъла на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета, а именно - вредата. По изложените от фактическа и правна страна съображения, приемайки, че оспореният пред него индивидуален административен акт е законосъобразен, първостепенният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него касационната инстанция следва да постанови друго, с което да отмени решението на РУО на ОПОС 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в тежест на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД - гр. Стара Загора. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 АПК, МОСВ следва да бъде осъдено да заплати на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД - гр. Стара Загора сторените разноски. Претенцията е за сума в размер на 44 508,80 лева или 22 756,99 евро, от които за първата инстанция - 1 700,00 (хиляда и седемстотин) лева (869,20 евро (осемстотин шестдесет и девет евро и 0,20 евроцента)) държавна такса, 2 800,00 (две хиляди и осемстотин) лева (1 431,57 евро) депозит за вещо лице и 15 962,00 лева без ДДС, респ. 19 154,40 лева с ДДС (9 793,49 евро) адвокатско възнаграждение, и за касационната - 1 700,00 (хиляда и седемстотин) лева (869,20 евро (осемстотин шестдесет и девет евро и 0,20 евроцента)) държавна такса и 15 962,00 лева без ДДС, респ. 19 154,40 лева с ДДС (9 793,49 евро) адвокатско възнаграждение. Изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5, вр. чл. 8, ал. 1 НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) размерът на адвокатското възнаграждение за всяка от двете инстанции възлиза на 15 323,05 лева (7 835,10 евро) без ДДС, респ. 18 387,66 лева (9 402,12 евро) с ДДС, при материален интерес по спора от 266 826,15 лева (5 % от допустимите разходи, представляващи БФП от ЕФСУ, по засегнатия от нарушението Договор № Е-ДЗ-7/19.02.2021 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената процедура по възлагане на обществена поръчка участник - "Хидрострой" АД, на стойност 6 050 479,60 лева без ДДС, при съотношение на общите към допустимите разходи съгласно проектната документация - 88,2%. В контекста на твърдението на касатора, че възнаграждението възлиза на 19 154,40 лева следва да се посочи, че грешката при изчислението произтича от факта, че като основа на корекцията процесуалният представител е използвал сумата от 6 412 795,00 лева без ДДС, но тя не е релевантна за преценката на материалния интерес, доколкото макар по делото да се съдържат доказателства за индексацията на договора до тази стойност, РУО е посочил в акта си първоначалната такава - 6 050 479,60 лева без ДДС, и именно тя е относима в случая за извършваната преценка. Следва да се посочи, че действително, според Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 г. по Съединени дела С-427/16 и С-428/16 г., чл. 101, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), във връзка с чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като ВАдвС (България), би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, като в тези случаи следва да се провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.) ГПК във връзка с чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съгласно третото изречение на цитираната разпоредба съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. В предписанието на чл. 36, ал. 3 (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г., изм., бр. 17 от 2026 г.) ЗАдв са дефиницирани следните критерии: 1) фактическата и правна сложност на случая; 2) засегнатия интерес; 3) условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4) квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Съгласно §1а от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба № 1/2004 г. при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа за преценката за "фактическа и правна сложност" на случая, когато работата е свързана с процесуално представителство в съдебната фаза, се прилагат съответно коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото. Пред АС - Стара Загора са проведени две съдебни заседания, в които процесуалният представител на жалбоподателя е взел участие, последният е изготвил и два писмени документа със съответната аргументация на заявената теза по всяко от вменените три нарушения - жалба и писмена защита. Освен доказателствата, съдържащи се в административната преписка, е изслушано и заключение по СИТЕ. Това прави възнаграждението от 9 402,12 евро за всяка инстанция, адекватно с оглед характера на спора, обема на извършената адвокатска работа и фактическата и правна сложност на делото. Ведно със заплатените държавни такси и депозита за вещото лице, размерът на дължимите в полза на касационния жалбоподател разноски възлиза на 21 947,21 евро. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение