Определение № 146 от 11.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2992/2020 г.

Производството е по реда на чл.307,ал.1 ГПК. Образувано е по молба на А. К. С. за отмяна на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот в [населено място], с изх. № 04591 /28.02.2018 г. по изп.д. № 20158050401756 /2015 г. на ЧСИ С. Н., с рег. № 805. Като основание за отмяна са посочени тези по чл.303,ал.1,т.5 и т.6 ГПК. Молителят твърди, че като правоприемник – заветник на починал в хода на изпълнителното производство взискател не е бил уведомен за публичната продан по изпълнителното дело, конституиран е като съделител едва след провеждането на публичната продан, с което интересите му са увредени. При връченото на съобщение до него на постоянния му и настоящ адрес е допуснато нарушение на чл.47 ГПК поради липсата на данни дали временно е в чужбина или постоянно живее в чужбина. Насрещните страни Б. Р. С., Т. А. – В. и П. А. Т. са подали отговор, с който поддържат, че молбата е недопустима, тъй като постановленията за възлагане на недвижим имот не подлежат на отмяна, за което се позовават на установена практика на ВКС – по гр.д. № 1147 /2019 г., по гр.д. № 1536 /2019 г. и по гр.д. № 2290 /2019 г.. Поддържат и че молбата за отмяна е неоснователна. При преценка на това дали молбата за отмяна по реда на чл.303,ал.1 ГПК е допустима, настоящият състав съобрази, че въпросът: Подлежат ли на отмяна по реда на чл.303 и следващите ГПК влезлите в сила постановления по чл.496,ал.1 ГПК за възлагане на недвижими имоти? е предмет на разглеждане по тълкувателно дело № 6 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС, което е висящо, поради което настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на решение по тълкувателното дело. Воден от гореизложеното, съдът