Определение № 156 от 19.03.2026 г. на ВКС по н. д. № 257/2026 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 от НПК и е образувано по искане за промяна на подсъдността по н. ч. х. д. № 84/2026 год. по описа на Районен съд – Бургас. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Делото е за четвърти път пред върховната инстанция по наказателни дела с искане за определяне на друг равен по степен съд по реда на чл. 43, т. 3 от НПК, след като съдиите от районните съдилища в Шумен (където първоначално е образувано делото по тъжба на Н. А. Н. против Р. В. Б. за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 147, ал. 1 от НК), Велики Преслав, Варна и Бургас (на които същото е било изпратено впоследствие за разглеждане и решаване по същество) са депозирали отводи по съображения, намиращи правното си основание в чл. 29, ал. 2 от НПК. Налице е невъзможност да бъде сформиран съдебен състав, което налага делото да бъде изпратено на друг равен по степен съд. С оглед обстоятелството, че съдиите от Бургаския районен съд са посочили като основание за отводите си предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД от тъжителя Н. срещу районния съд, в който правораздават, делото следва да бъде изпратено на съд извън съдебния район на Окръжен съд – Бургас. За да се гарантира разглеждането му в разумен срок и за да бъдат сведени до минимум затрудненията и разноските на страните, това следва да бъде Районен съд – Балчик, който е в най-голяма близост до местоживеенето им. Така мотивиран и на основание чл. 43, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение