Определение № 3572 от 16.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 601/2023 г.
ВКСIII гражданско отделение16.11.2023 г.докладчик Даниела Стоянова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№7904 от 10.10.2023г., подадена от касатора Е. Н. А. чрез адв. К., за изменение на определение № 2929/09.10.2023г. по настоящото дело в частта за разноските чрез намаляване като прекомерни извършените такива в производството пред ВКС за адвокатско възнаграждение от ответника по касационната жалба „Кая 77“ ЕООД. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. С определение № 2929/09.10.2023г., постановено по настоящото дело, Върховният касационен съд НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 187 от 09.11.2022 г. по в. гр. д. № 373/2022 г. Апелативен съд – Пловдив в обжалваната част досежно произнасянето по иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 365, ал. 1 ЗЗД и осъжда Е. Н. А. да заплати на „Кая 77“ ЕООД направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лева. С молба вх. № 7904 от 10.10.2023г.,подадена чрез адв. К., касаторът Е. Н. А. е поискал ВКС да измени определението си в частта за разноските, като намали като прекомерни извършените такива в производството пред ВКС за адвокатско възнаграждение от ответника по касационната жалба. Ответната по молбата страна „Кая 77“ ЕООД в представен писмен отговор с вх.№ 13218 от 23.10.2023г., подаден чрез адв.И., взема становище за неоснователност на молбата. Молбата е допустима - подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Определението, чието изменение се иска, е постановено в закрито заседание, поради което възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение не е преклудирано. По същество, молбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Основното производство по настоящото дело е образувано по касационна жалба на Е. Н. А., чрез адв. Г. К., срещу въззивно решение № 187 от 09.11.2022 г. по в. гр. д. № 373/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която е потвърдено решение № 313 от 11.03.2022 г. по гр. д. № 1721/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което Е. Н. А. е осъден да заплати на „Кая 77“ ЕООД сумата от 27 900 лв., представляваща неизпълнено от ответника задължение по споразумение, сключено между страните на 05.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2021 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното ѝ изплащане. В конкретния случай договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1600лв. е за изготвяне и депозиране пред съда на отговор на касационната жалба без процесуално представителство. При съобразяване цената на иска - 27900лв., и съгласно чл.9, ал.3 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба и изложението към нея възлиза на сумата 2161,50лв. Договореният, заплатен и присъден от ВКС адвокатски хонорар в конкретния случай е 1600лв. или значително под минималния според Наредбата размер. Предвид изложеното присъденото възнаграждение не е прекомерно и искането за намаляването му е неоснователно. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Цитирани разпоредби
6- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 248 ГПК
- чл. 365, ал. 1 ЗЗД
- чл. 79, ал. 1 ЗЗД
- чл. 7, ал. 2, т. 4
- чл. 9, ал. 3