Определение № 2 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4687/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от ищцата Д. А. Б., чрез пълномощника й адв. А. С. У., срещу определение № 219 от 23. 09. 2021 г. по в. гр. д. № 333/2021 г. на АС – Пловдив, 2 с-в, с което е спряно, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, производството по в. гр. д. № 333/2021 г. на АС – Пловдив, 2 с-в, до приключване на наказателното производство по ДП № 361/2019 г. по описа на МВР – Пазарджик, пр.пр. № 1118/2019 г. на РП – Пазарджик. Поддържа се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на апелативния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна по частната жалба „БИГА СОД-ВИБ“ ЕООД не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима, а разгледана по същество – основателна. Спряното на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК дело има за предмет предявени от Д. А. Б. против „БИГА СОД-ВИБ“ ЕООД, при условията на евентуалност, обективно съединени искове: а/. главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД, за присъждане на сумата 42880 лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцата в резултат на неизпълнение от ответното дружество на задължения, произтичащи от сключен между страните договор № 2416/25. 11. 2018 г. за охрана с технически средства на жилищен обект – апартамент № 4, на 5 етаж в жилищната сграда на [улица], [населено място], представляващи стойността на златни бижута, собственост на ищцата, противозаконно отнети от охранявания жилищен обект от трето неизвестно лице, в периода 13-15 март 2019 г.; б/. евентуален иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата посочената сума като обезщетение за имуществени вреди, причинени й в резултат на неизпълнение от служители на дружеството на задължението им да охраняват индивидуализирания по-горе жилищен обект. Висящото досъдебно производство № 361/2019 г. по описа на МВР – Пазарджик, пр.пр. № 1118/2019 г. на РП – Пазарджик е образувано срещу неизвестен извършител, за извършено в периода 13-15 март 2019 г., от неизвестно лице, престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК – противозаконно отнемане на златни бижута на ищцата от охранявания от ответното дружество апартамент, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на специално средство. Същото е спряно до откриване на извършителя. За да спре производството по делото, съдът е приел, че изходът на наказателното производство би бил от значение при преценка основателността на главния иск по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, както и на евентуалния иск по чл. 49 ЗЗД, тъй като наличието на осъдителна присъда срещу третото лице за кражба на бижутата на ищцата от процесния апартамент ще обвърже със сила на пресъдено нещо и гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК, както и по съображения, че установяването на обстоятелствата във връзка с престъплението със средствата на ГПК ще бъде по-трудно. Тези изводи са незаконосъобразни. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, разкриването на престъпни обстоятелства в исковото производство би представлявало пречка за упражняване на правото на иск и движение на делото само тогава, когато установяването на престъпното обстоятелство има значение за изхода на гражданския спор, а такова значение ще е налице в случаите, при които престъпно обстоятелство е факт, който е правопораждащ, правоизключващ, правопогасяващ или правонамаляващ за спорното правоотношение. Не са от такова значение за предявените искове обстоятелствата кое е третото лице, противоправно отнело чуждите движимите вещи, дали това лице е наказателноотговорно и дали противоправното му поведение покрива състава на престъпление, дали има достатъчно доказателства за подвеждането му под наказателна отговорност и постановяване на осъдителна присъда. Фактическият състав на договорната отговорност по 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД включва следните елементи: валиден договор между страните, пораждащ за всяка от тях твърдените права и задължения, виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, вреда, причинна връзка между вредата и неизпълнението и установен размер на вредата, а фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД, която е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия, включва следните елементи: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. Отнесени към процесния случай, фактическите състави на договорната и деликтна отговорност не включват като задължителен елемент установяване с влязла в сила присъда на отнемането на чуждите движими вещи от третото лице и на проникването чрез взлом в охраняването жилище. И обратното - несъставомерност по НК на деянието на третото лице, отнело вещите, наличието на оправдателна присъда срещу него за престъпление по чл. 194 НК няма за безусловна и автоматична последица нито отпадане/намаляване на договорната отговорност по чл. 79 ЗЗД на изпълнителя към възложителя по договора за охрана, нито отпадане/намаляване на гражданската отговорност на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД към увреденото лице. Съответно, неоткриването на извършителя и прекратяване на наказателното производство, само по себе си, не води до погасяване на договорната или деликтна отговорност. Няма пречка в гражданския процес да бъдат установени релевантните за настоящия спор обстоятелства (напр.: налице ли е сключен между страните валиден договор, пораждащ твърдените права и задължения; изпълнило ли е ответното дружество в процесния период от време произтичащите от договора задължения, вкл. осигурено ли е посещаване на апартамента от дежурния екип за извършване на проверка при получените на 13 и 14 март 2019 г. няколко сигнала за проникване в охранявания обект; договорена ли е неустойка за неизпълнение на задълженията на ответното дружество – за кои задължения, при какви условия и размер; притежавала ли е ищцата индивидуализираните от нея златни бижута и парични средства, дали същите са били съхранявани в процесния апартамент в периода 13-14 март 2019 г. и дали собствеността върху същите е доказана с посочените в договора доказателства; отнемането на движимите вещи и стойността им към отнемането; чрез взлом ли е осъществено проникването в апартамента от третото неизвестно лице; дали ответното дружество е възложител на работа на посочените в исковата молба физически лица и дали последните са извършили деликт по чл. 45 ЗЗД, дали действията на охранителите са в съответствие с договора и със Закона за частната охранителна дейност и т.н. ). Като незаконосъобразно, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение