Определение № 167 от 28.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1257/2018 г.

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. Подадена е молба от Л. С. А., с адрес в [населено място], с която се иска освобождаване от задължението да внесе държавна такса за обжалване на определение на касационния съд. Прилага се декларация, според която единственият й доход е пенсия по инвалидност от 263 лева, разведена е, боледува от инсулинозависим захарен диабет, с 96% трайно намалена работоспособност, пенсионер на 68 години, притежава жилище, в което живее. С определение № 139 от 2 май 2018 г. настоящият съдебен състав остави молбата на А. за отмяна на определение № 1398 от 7 юни 2017 г., постановено по гр.д. № 741/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място], без разглеждане. Срещу това определение в срока за обжалване е подадена частна жалба. От посочените по-горе обстоятелства е видно, че жалбоподателката няма средства да заплати таксата за обжалването от 15 лева, поради което искането е основателно. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,