Определение № 99 от 26.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1637/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Г. М., [населено място], срещу определение № 76 от 09.02.2017 г. по ч.гр.д. № 60/2017 г. на Апелативен съд - П.. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г.о. констатира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 7406 от 10.08.2016 г. по в.ч.гр.д. № 1766/2016 г. на Окръжен съд- Пловдив. С последното е върната подадената от Н. Г. М. частна касационна жалба срещу определение №1719 от 21.07.2016 г. по в.ч.гр.д. № 1766/2016 на Окръжен съд - Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал. 2 ГПК /ДВ, бр.50/2015г./, само когато определенията, респективно разпорежданията по чл.274, ал. 1, т. 2 ГПК /арг. чл.286, ал. 2 ГПК/ са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване пред ВКС, но когато такива са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, каквото в процесния случай представлява постановеното от Окръжен съд - Пловдив разпореждане, те подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд и произнасянето на последния е окончателно. Режимът за обжалване и в двата случая е еднакъв – с проверката, която извършва ВКС, респ. която извършва апелативният съд за законосъобразност на разпореждането на въззивния съд за връщане на частна жалба, се изчерпва инстанционният контрол. С оглед горното следва да се приеме, че частната жалба е недопустима, поради което трябва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.