Определение № 10519 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8562/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 176а, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Мувио Лоджистикс“ ЕООД, чрез адв. Ганев, против определение № 5434 от 20.05.2026г., постановено по адм. дело № 2240/2026 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение, в частта му, с която е оставенo без разглеждане искането на дружеството за изменение на решение № 39248 от 25.11.2025 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 267/2025 г., в частта му за разноските. В частната жалба се твърди незаконосъобразност на определението, като постановено при съществено нарушение на процесуалния закон и в противоречие с материалноправните разпоредби. Иска се отмяна на определението в обжалваната част и делото да бъде върнато на тричленния състав на ВАС, Първо отделение за произнасяне по искането за изменение на разноските, присъдени с решение № 39248 от 25.11.2025г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 267/2025 г., алтернативно петчленният състав на ВАС да се произнесе по същество на искането, като намали присъденото юрисконсултско възнаграждение до справедлив и разумен размер. Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП не изразява становище по същество на подадената частна жалба. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия намира частната жалба за допустима, но неоснователна, по следните съображения: С решение № 3798 от 06.04.2026 г., постановено по адм.д № 2240/2026г. Върховният административен съд, Първо отделение, е оставил в сила решение № 39248 от 25.11.2025г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 267/2025 г. С решението си Върховният административен съд е осъдил „Мувио Лоджистикс“ ЕООД, да заплати на Национална агенция по приходите – София разноски по делото за касационната инстанция в размер на 100 /сто/евро. В срока по чл. 176а, ал. 1 от АПК е постъпила молба от дружеството, в която е изразено искане за изменение на решението на АССГ в частта за разноските, в което са изложени доводи за тяхната прекомерност и липса на произнасяне по релевираното възражение в тази насока. С оспореното в настоящото производство определение № 5434 от 20.05.2026г., постановено по адм. дело № 2240/2026 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение, отправеното искане е оставено без разглеждане, като са изложени мотиви, че за касационната инстанция не съществува задължение да се произнесе по искането за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските. Така постановеното определение е правилно в обжалваната му част. Видно от данните по делото страната е проявила процесуално бездействие, като нито е подала искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските в срока по чл. 176а, ал. 1 от АПК, нито е направила възражение за прекомерност по искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото твърдение е изложила. Такова искане не се съдържа и в подадената срещу първоинстанционното решение касационна жалба, а за първи път е отправено с депозирана молба, подадена на 30.04.2026 г., след като касационната инстанция е постановила решението си. При тези данни правилно искането е оставено без разглеждане, тъй като последното е несвоевременно отправено, като подадено извън срока по чл. 176а, ал.1 от АПК. На още по-голямо основание тричленният състав на ВАС не е компетентен да се произнесе по така отправеното искане за изменение на разноските на първоинстанционното решение, тъй като делото пред първоинстанционния съд е образувано на 09.01.2025 г. На основание § 40 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на АПК - неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Следователно ако беше подадено своевременно искане за изменение на пъроинстанционното решение в частта за разноските, компетентен да се произнесе по молбата е съдът, постановил същия акт, а не ВАС. /В този смисъл е и определение № 3136 от 19.03.2026г., постановено по адм. дело № 411/2026г. от петчленен състав на Втора колегия на ВАС/. Въз основа на всичко гореизложено подаденото искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските правилно е оставено без разглеждане от касационната инстанция. По изложените съображения определението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия