Решение № 10353 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14467/2013 г.

Решение № 10353 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14467/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП против решение № 5600 от 20.08.2013 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 1185/2012 г., в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2001101308/15.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 123/19.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съществените процесуални нарушения са допуснати при преценката на доказателствата. Твърди се също така, неправилност на изводите на съда за доказано наличие на начално салдо за 2004 г. в размер на 14 668.50 лв. и за това, че част от пътуванията в чужбина са били за сметка на трети лица, което се установява от представените декларации. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се потвърди РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Силвия Демирева Шишкова - Кацарова с адрес: гр. София, ул. "Ген. Сан Мартин" № 1, вх. В, ап. 37 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Петров. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея в обжалваната част, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2001101308/15.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 123/19.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП. В хода на ревизията от ревизиращия екип е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - несъответствие между декларираните и/или получени приходи, доходи и направените разходи за съответния данъчен период, коментирано подробно в решението, с което РА е потвърден при обжалването му по административен ред. Върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, и представляваща недостиг на средства, органът по приходите е определил данъчни задължения на ревизираното лице по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2004 г. - 2008 г. /вкл./ в общ размер 14 063.09 лв. и лихви - 7 457.83 лв. АССГ е отменил РА за установените данъчни задължения: за 2004 г. - над 25.12 лв.; за 2005 г. - над 671.90 лв.; за 2006 г. изцяло за 3341 лв.; за 2007 г. изцяло за 4106.44 лв.; за 2008 г. над 420 лв. и съответните на отменените суми лихви за забава. Решението не се обжалва в частта му, в която е отхвърлена жалбата против РА. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че към 01.01.2004 г. ревизираното лице и неговият съпруг са разполагали с налични 14 668.50 лв., от които 7 000 лв. кредит за текущо потребление по договор с ДСК от 31.01.2003 г. и предоставена сума като част от получения от ЕТ "Силвия мюзик - Милчо Кацаров" ипотечен кредит от ТБ "Биохим" АД по договор от 21.07.2003 г. Съдът е приел също така, че разходите следва да бъдат намалени с част от тези за пътуванията в чужбина, за които има представени декларации от трети лица, че са били за тяхна сметка. Изключени са от разходите и тези за данъци и осигуровки, направени от съпруга на ревизираното лице в качеството му на ЕТ. Настоящата касационна инстанция намира за частично основателни доводите на касатора по отношение на приетото от административния съд начално салдо за 2004 г. /налична към 1.01.2004 г. сума в размер на 14 668.50 лв. общо за двамата съпрузи, според заключението на ССЕ/. От представения по делото договор за ипотечен кредит с дата 21.07.2003 г. се установява, че ТБ "Биохим" АД предоставя на ЕТ "Силвия мюзик - Милчо Кацаров" ипотечен кредит в размер на 15 000 евро за закупуване на озвучителна техника. За обезпечаване на отпуснатия кредит с НА № 150 от 21.07.2003 г. Силвия Кацарова и Милчо Кацаров учредяват в полза на банката ипотека върху собствените си недвижими имоти - двуетажна масивна сграда и гараж, находящи се в дворно място на ул. "Димитър Димов" - София. Според заключението на ССЕ е налице счетоводно отразяване на кредита в счетоводството на ЕТ, доколкото е налице справка, в която към края на 2003 г. е отразено задължение към банката в размер на 26 000 лв., а към края на 2004 г. - 22 000 лв. Налице са данни за погасяване на задължението към банката през 2009 г. Не се установява обаче да е налице отразено в счетоводството изплащане на сума в размер на 15 000 лв. в края на 2003 г. от ЕТ на ревизираното лице. От изложеното следва, че сумата е отпусната от банката на ЕТ във връзка с осъществяваната от него дейност и е отразена в счетоводството му като негово задължение, както и са налице счетоводни данни за погасяването на това задължение. Поради това, неправилен е изводът на съда, че част от тази сума е била налична и разполагаема за двамата съпрузи. Самият орган по приходите обаче е признал налична сума към 1.01.2004 г. в размер на 2 700 лв. като част от изтеглените от Силвия Кацарова 5 400 лв. през м. февруари и м. март 2003 г. от банковата й сметка, но не е признал съответната част от изтегления на 31.01.2003 г. потребителски кредит в размер на 7 000 лв. В този избирателен подход на ревизиращия екип липсва логика и съвсем основателно жалбоподателката е претендирала да й бъде призната като налична и част от посочената сума - 3 500 лв. С оглед на изложеното, следва да бъде приетото наличие на сумата от 6 200 лв. към 1.01.2004 г. вместо 14 668.50 лв. /приета в заключението на ССЕ, което съдът също е възприел/. Правилни обаче са изводите на съда, че пътуванията до Турция през 2004 г. във връзка с гостуванията на сестрата на ревизираното лице не следва да се включват в разходната част, както и разходите за данъци и осигуровки 1133.79 лв., направени от съпруга в качеството му на ЕТ, а от приходната част на алтернативния паричен поток, определен от вещото лице, следва да се извади сумата от 2 900 лв., получена от продажба на картина. С оглед изложените обстоятелства се установяват общо разходи в размер на 23 223.21 лв. и общо приходи в размер на 15 729.21 лв., съответно - недостиг на парични средства през 2004 г. общо за двамата съпрузи в размер на 7 494.18 лв. и за ревизираното лице - 3 747.09 лв. След като определената по този ред данъчна основа се прибави към доходите по приложение № 1 и приложение № 2, посочени в РА и неоспорени, общата годишна данъчна основа е в размер на 6 180.63 лв., а дължимият данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) - 976.76 лв. след приспадане на внесения в размер на 157.40 лв. С първоинстанционното решение РА е потвърден за 25.12 лв. Спорът е изяснен от фактическа страна, не се констатират допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Поради изложеното, решението на АССГ следва да се отмени в частта му, в която е отменен РА относно установеното задължение за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. за разликата над 25.12 лв. до 976.76 лв. и съответните лихви и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА в съответната му част. За 2005 г. правилно е прието от съда, че приходите следва да бъдат намалени със сумата от 1 800 лв. от продажба на картина, а разходите с тези за данъци и осигуровки на ЕТ и за пътувания до Турция, както и за пътуването до Австрия, по отношение на което е доказано, че са за сметка на ЕТ "Чи Турс" и Нели Джубелиева, съгласно представените фактури. С оглед приетото по-горе във връзка с установен недостиг на парични средства към края на 2004 г., началното салдо за 2005 г. е нулево. Настоящият съдебен състав възприема за неправилни изводите на първоинстанционния съд за това, че разходите за пътуване до Великобритания през 2005 г. в размер на 901.67 лв. са за сметка на трето лице - Страхил Бочев, а тези за пътувания до Гърция и Египет в общ размер 2 030.59 лв. - за сметка на Нели Джубелиева. За разлика от пътуването до Австрия за пътуванията до Гърция и Египет не са представени от госпожа Джубелиева документи, установяващи твърдените обстоятелства. Основателни са доводите на касатора, че декларациите от третите лица са представени едва с възражението срещу Ревизионния доклад и проверки във връзка с тях не е било възможно да бъдат извършени в хода на ревизионното производство. За установяване на тези спорни обстоятелства са били допустими свидетелски показания на основание чл. 158, ал. 1 вр. чл. 57, ал. 2, предложение последно ДОПК, но жалбоподателката не е заявила такова доказателствено искане. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК доказателствената тежест в производството по обжалване на РА, съставен по реда на чл. 122 ДОПК при установено обстоятелство по ал. 1 е върху оспорващия. При така установените факти общо разходите за 2005 г. са в размер на 56 327.10 лв., а приходите - 45 754.52 лв. и е налице недостиг в размер на 10 572.58 лв. или за ревизираното лице - 5 286.30 лв. След като се прибави тази основа към неоспорените и потвърдени от съда доходи по част първа и част трета, общата годишна данъчна основа за облагане с общ годишен доход е в размер на 8 420.20 лв., а дължимият данък в размер на 1 312.86 лв. след като се приспадне внесеният от лицето такъв в размер на 167.98 лв. Съдът е потвърдил РА за 671.90 лв. от 1 312.86 лв. С оглед изложеното решението на АССГ следва да се отмени в частта му, в която е отменен РА за разликата над 671.90 лв. до 1 312.86 лв. и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА в съответната му част. За 2006 г. законосъобразно съдът е приел, че разходите, установени от вещото лице следва да бъдат намалени с тези за данъци и осигуровки, платени от господин М. Кацаров като ЕТ и възлизат на 49 995.08 лв. Според настоящия съдебен състав и с оглед изложените по-горе мотиви, разходната част следва да се увеличи с разходите за пътувания до САЩ и Испания в общ размер 30 833.26 лв., като бъдат признати само тези, направени при гостуванията на сестрата на г-жа Кацарова в Турция. Общият размер на разходите е 80 828.34 лв., а на приходите - 119 090.94 лв. Налице е превишение на приходите над разходите в размер на 38 262.60 лв. и следователно за 2006 г. не е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, както е приел и АССГ. Сумата в размер на 38 262.60 лв. се явява начално салдо към 1.01.2007 г. За 2007 г. е установен от вещото лице приход в размер на 59 239.96 лв., към който следва да се прибави сумата от 38 262.60 лв. от предходната година. Установяват се приходи през 2007 г. в общ размер 97 502.56 лв. Приетите от съда разходи в общ размер 111 783.99 лв. следва да бъдат коригирани в посока увеличение с разходите за пътувания в Полша и Кипър и техният размер се установява на 127 733.77 лв. Недостигът на парични средства е в размер на 15 115.60 лв. /1/2 от 30 231.20 лв./. Данъчната основа за общия годишен доход, определена като сбор от посочената по-горе сума от 15 115.60 лв. и данъчните основи по приложение 1 и приложение 3, които не се оспорват, е в размер на 17 566.07 лв., а дължимият данък по чл. 48 ЗДДФЛ - 3 521.76 лв. след приспадане на внесения данък в размер на 10.09 лв. Решението на АССГ следва да се отмени в частта му, в която е отменен РА относно установеното задължение за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3 521.76 лв. и съответната лихва и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против съответната част от РА. За 2008 г. според настоящия съдебен състав правилно АССГ е определил размера на приходите - 252 150 лв., а размерът на разходите следва да бъде увеличен с разходите за пътуване до Италия - 713.87 лв., при което се получават разходи 27 303.63 лв. Правилен е изводът на съда, че за 2008 г. не се констатира недостиг на парични средства. С оглед изхода на спора присъдените на жалбоподателката разноски за първоинстанционното решение следва да бъдат намалени от 1 223.92 лв. на 801.45 лв., а на ответника - увеличени със сумата от 530 лв. За касационната инстанция на страните разноски не следва да се присъждат. Ответникът по касация не претендира такива и не представя доказателства за направени разноски за това производство, а на касатора на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, предл. последно се дължи юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното такова за един адвокат, каквото е присъдени с първоинстанционното решение. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение