Определение № 4323 от 25.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3550/2025 г.

Производството е по реда чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., понастоящем в затвора в [населено място] против определение № 463/13.03.2025г., постановено по адм. дело № 15/2025г. по описа на Административен съд – Перник, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение N 230/10.02.2025г., обжалвано в частта, с която е оставена уважение молбата му за назначаване на преводач от руски език. Иска се отмяна на определението. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Съдебното производство пред Административен съд – Перник е образувано по искова молба на К. против Административен съд- София град и Административен съд- София област за причинени неимущестевени вреди в размер на 1 000 000 евро в резултат на отказ от правосъдие- чл.6 от ЕКЗПЧ, нарушени основни човешки права и общностното право на ЕС. В исковата молба е направено искане за освобождаване от държавна такса, предоставяне на правна помощ и назначаване на преводач от руски език. С определение N 230 от 10.02.2025г., в обжалваната му част, съдът е отхвърлил молбата на частния жалбоподател за назначаване на преводач като неоснователна. Срещу това определение, К. е подал частна жалба, като е обжалвал същото само в частта, с която му е отказано назначаване на преводач, а с обжалваното определение- предмет на настоящото производство, съставът на АС- Перник е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като е насочена против акт, който не подлежи на обжалване. Определението е правилно. Правилно, съдът е приел, че частната жалба е насочена против акт, за който не е допуснат изричен съдебен контрол, а и той не прегражда по-нататъшното развитие на производството по делото. Настоящият състав напълно споделя обоснования извод на първоинстанционния съд, че определението в обжалваната му пред него част не попада в категорията обжалваеми актове по чл.229, ал.1 от АПК. С него не се прегражда по-нататъшното развитие на производството по делото, нито е налице случай на обжалване, изрично посочен в закона Предвид изложените съображения, определението на АС- Перник е постановено е в съответствие с фактите по делото и приложимия материален закон, поради което е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение