Определение № 11190 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11055/2025 г.

Образувано е по частна жалба на Б. К. Х. от [населено място], обл.Плевен против определение № 3155/16.10.2025 г. постановено по адм. дело № 810 / 2025 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което жалбата й срещу заповед № ЗД/Д-ЕН-111/22.08.2025 г. на директора на ДСП - Плевен е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, постановено в противоречие с чл.177, ал.2 АПК. Иска да се отмени обжалваното определение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Плевен. На основание чл.166, ал.2 от АПК частният жалбоподател е направил и искане да се спре изпълнението на обжалваната заповед. Административен съд-Плевен се е произнесъл по искането, като с разпореждане № 3196 от 20.10.2025 г. го е оставил без разглеждане. По делото няма данни разпореждането да е обжалвано. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 3155/16.10.2025 г. постановено по адм. дело № 810 / 2025 г., Административен съд – Плевен е оставил без разглеждане жалбата на К. Х. от [населено място], обл.Плевен срещу заповед № ЗД/Д-ЕН-111/22.08.2025 г. на директора на ДСП – Плевен, с която на основание чл.27, ал.1 във връзка с чл.4, ал.1, т.2 и чл.25, ал.1, т.4 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./ и чл.33, ал.1 и ал.2 от ППЗЗДет. е наредено спешно временно настаняването на детето Е. В. Р. [ЕГН] в семейството на Ц. и К. Е., баба и дядо по майчина линия за срок до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет. и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице основанията по чл. 159, т.7 АПК, тъй като на 09.09.2025 г. Б. К. Х. е подала жалба срещу същия административен акт и е образувано адм.д.№ 733/2025 г. по описа на Административен съд-Плевен, по което дело е постановено решение № 2989/01.10.2025 г., което не е влязло в сила. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 159, т.7 АПК жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато има образувано дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание. Отчитайки в случая наличието на фактическия състав на посочената разпоредба, а именно образуваното пред Административен съд-Плевен адм.д.№ 733/2025 г., с предмет на оспорване - обжалваната заповед № ЗД/Д-ЕН-111/22.08.2025 г. на директора на ДСП – Плевен, по което дело е постановено съдебно решение № 2989/01.10.2025 г., което не е влязло в сила, административният съд законосъобразно е прекратил съдебното производство. Изложените в частната жалба съображения за нищожност на заповед № ЗД/Д-ЕН-111/22.08.2025 г. на директора на ДСП – Плевен са относими към правилността на решение № 2989/01.10.2025 г., постановено по адм.д.№ 733/2025 г. по описа на Административен съд-Плевен, тъй като за валидността на обжалвания административен акт съдът следи служебно. По направеното с частната жалба искане по чл.166, ал.2 от АПК първоинстанционният съд се е произнесъл със съдебен акт, който на самостоятелно основание подлежи на инстанционен контрол. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение