Определение № 124 от 11.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 49/2013 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на [фирма]– [населено място] срещу определение №1530 от 09.11.2012г. по ч. гр. д.962/12г. на Плевенски окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл.419 ГПК, е оставена без уважение частната жалба на настоящия жалбоподател срещу разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №2746 от 02.07.2012г., издадена от Плевенски районен съд по ч. гр.д. 3839/12г. Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като тези актове не са преграждащи, с тях не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Плевенски окръжен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение