Определение № 79 от 25.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 959/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 11616 от 29.12.2014 г. на К. З. И. срещу определение № 296 от 06.11.2014 г. по гр.д. № 4195/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение от 07.04.2014 г. по гр.д. 64/2014 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 157 от 28.11.2013 г. по гр.д. № 425/2012 г. на Районен съд – [населено място] за уважаване на предявения от С. А. С. против Н. Р. И. ревандикационен иск по отношение на 17 кв.м., съставляващи част от УПИ ХІІ-99 от кв.24 по плана на [населено място].. В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба не изразява становище по същата. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. В молбата за отмяна К. З. И. е обосновала основанието по чл.304 ГПК. С обжалваното определение ВКС е приел, че в производството по гр.д. № 425/2012 г. на Районен съд – [населено място] същата няма качеството на необходим другар, тъй като придадените по регулация места не са семейна имуществена общност, поради което същата няма правен интерес да иска отмяна на влязлото в сила решение. Изводите на Върховния съд са правилни. Съпругът на жалбоподателката Н. И. е придобил недвижим имот УПИ XI – 98, кв. 24 по З. на [населено място] с нотариален акт за дарение № 13, том VIII, дело № 29/1979 г. Съгласно чл. 13, ал. 2 СК от 1968 г./отм./ придобитите по време на брака с дарение вещи не стават съпружеска имуществена общност. Съгласно разпоредбата на чл. 97 от ЗС придадената по регулация площ по нотариален акт № 2, том IV, дело 53/1980 г. следва характера на собствеността върху главния имот, чийто изключителен собственик е съпругът на частната жалбоподателка. Ето защо същата няма качеството на необходим другар и не може да иска отмяна на влязлото в сила решение, поради което правилно с атакуваното определение е прието, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално недопустима. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение