Определение № 6607 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5481/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. АПК вр. чл. 200 ал. 2 АПК. Образувано е по частна жалба на кмета на община Димитровград против определение № 1647 от 23.04.2026 г., постановено по адм.д. № 367/2026 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му. Ответникът – З. А. С., в писмено становище, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Настоящият състав на Върховния административен съд намира частната жалба за недопустима като съображенията за това са следните: С обжалваното определение съдът отменя заповед от 09.03.2026 г. на кмета на община Димитровград, с която е спряно административното производство по искане за издаване на заповед за одобряване на проект за изменение на ПУП – ПР на УПИ XII – 264, кв. 19, [населено място], община Димитровград и връща преписката на административния орган за произнасяне по същество на направеното искане. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е административен акт, с който на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК е спряно административното производство. Съгласно чл. 54, ал. 5 АПК, актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV т.е. чл. 197 и сл. АПК. В случая предмет на оспорване е съдебен акт, постановен в производство по чл. 200, ал. 1 АПК. Актът на съда, съгласно чл. 200, ал. 2 АПК, може да се обжалва само от страните, участващи в административното производство, какъвто административния орган не е. Сезираният с искането административен орган не е страна, а решаващ орган в административното производство. Поради това и съгласно чл. 200, ал. 2 АПК административният орган не разполага с активна процесуална легитимация за обжалване на постановения по чл.200, ал. 1 АПК съдебен акт. В този смисъл е и приетото решение № 2 от 24.03.2021 г. по т.д.№10/2019г. на ОСС на колегиите на Върховния административен съд, което изрично е цитирано и в диспозитива на обжалваното определение. Следователно частната жалба е недопустима, поради което същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да се осъди община Димитровград да заплати на З. А. С. сумата 480 евро, представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,