Определение № 4314 от 25.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2862/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. А. Д., срещу разпореждане № 1613 от 24.03.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1797/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е върната частна касационна жалба с вх. № 27727 от 04.11.2024 г., подадена от жалбоподателя, срещу постановеното по същото дело определение № 4360 от 09.10.2024 г. С частната жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Излагат се съображения, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ГПК. Сочи се също така, че като физическо лице, нормата на чл. 28 ГПК дава право на жалбоподателя да извършва съдопроизводствените действия лично. Искането е за изпращане на ВКС на върнатата частна касационна жалба. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК разпореждане, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество е неоснователна. В атакуваното разпореждане въззивният съд е установил, че с разпореждане № 5888 от 06.11.2024 г. е дал конкретни указания на жалбоподателя за отстраняване на констатирани нередовности по частната касационна жалба; че в изпълнение на указанията е подадена молба с вх. № 31290 от 05.12.2024 г., но тъй като жалбата отново не е отговаряла на изискванията на чл. 284, ал. 2 ГПК, с разпореждане № 210 от 14.01.2025 г. е оставил същата без движение и е дал последна възможност на жалбоподателя да отстрани констатираната нередовност; че в изпълнение на указанията е представена молба с вх. № 2052 от 23.01.2025 г., въпреки която жалбата отново не е отговаряла на изискванията на чл. 284, ал. 2 ГПК; че с разпореждане № 599 от 03.02.2025 г. е оставил за трети и последен път жалбата без движение и е дал последна възможност на Н. А. Д., с оглед твърденията му, да представи заверено за вярност удостоверение за юридическа правоспособност. Тъй като в предоставения от съда срок, изтекъл на 28.02.2025 г. (присъствен ден), а и до момента на постановяване на обжалваното разпореждане, нередовностите по частната касационна жалба не са били отстранени, въззивният съд е върнал същата на основание чл. 278, ал. 4, във вр. с чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Разпореждането е правилно. Съображенията за това са следните: В разпоредбата на чл. 284 ГПК са установени критериите, на които следва да отговаря касационната жалба, за да бъде същата приета за редовна, като установените в тази норма изисквания са относими и към частните касационни жалби съгласно чл. 278, ал. 4 ГПК. Съгласно нормата на чл. 284, ал. 2 ГПК, сред тези изисквания е приподписването на касационната, респ. на частната касационна жалба, от адвокат или юрисконсулт, като към нея следва да бъде приложено пълномощно, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Доколкото подадената лично от Н. А. Д. частна касационна жалба с вх. № 27727 от 04.11.2024 г. не отговаря на посоченото изискване, то настоящият състав намира, че разпорежданията на въззивния съд, с които на жалбоподателя са дадени указания за отстраняване на тези нередовности, съответстват на императивната разпоредба на чл. 285, ал. 1 ГПК. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ГПК. Изискванията за приподписване на жалбата са приложими не само към жалбоподателите – юридически лица, но и към физическите лица. Процесуалният закон не въвежда подобно разграничение, каквито са наведените от страната твърдения. Останалите оплаквания на жалбоподателя относно посочената в атакуваното разпореждане обжалваемост пред апелативния съд, са неотносими към предмета на настоящото производство, образувано пред касационната инстанция именно след изпращането му по компетентност от апелативния съд. При тези съображения, настоящият състав намира, че в предвидения в закона срок, който изтича на 28.02.2025 г. – присъствен ден, а и до датата на постановяване на обжалваното разпореждане /24.03.2025 г./, не се установяват извършени действия по отстраняване на нередовностите на жалбата, поради което законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл. 278, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, въззивният съд е постановил връщането ѝ. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІI г.о.,