Определение № 274 от 09.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5122/2016 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Постъпила е молба от Н. М. Ч. за отмяна на влязлото в сила решение № 195 от 11.02.2016 г. по в.гр.д. №1895/2016г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение №35/06.01.2015 г. по гр.д.№9597/2013 г. на Пловдивския районен съд, постановено в първата фаза на делбено производство. Молителят поддържа, че без да изчака изтичане на едномесечния срок за влизане в сила на решението №195 по в.гр.д. №1895/2016г. на ПОС, въззивният съд постановил ново решение №471/01.04.2016 г. /в производство по чл.248 и чл.250 ГПК/, с което го лишил от правото му да атакува пред ВКС основното решение №195. Според молителя това е основание за отмяна на влязлото в сила решение по делбата Ответниците в производството С. Г., Д. Г., Х. К., И. С. и И. Кърджалийски оспорват молбата. Считат, че тя е недопустима, тъй като не съдържа в себе си основания по чл.303, ал.1 ГПК. Ответницата З. Ч. счита молбата за допустима. Излага съображения по съществото на правния спор. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: За да е редовна, молбата за отмяна на влязло в сила решение следва да съдържа някое от изброените основания по чл.303, ал.1 ГПК. В настоящия случай това изискване не е изпълнено. Единствената причина, която молителят сочи като основание за отмяна, е постановяването на решение по чл.248 и чл.250 ГПК. Това действие на съда обаче не представлява основание за отмяна, тъй като не е сред изброените по чл.303, ал.1 ГПК. Ето защо молбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,