Определение № 583 от 26.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 2120/2013 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. Г. К., синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу решение № 364 от 14.12.2012 год. по т. д. № 497/2012 год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 140/08.06. 2012 год. по т. д. №275/2011 год. на Окръжен съд, [населено място]. С последното са отхвърлени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за признаване за установено по отношение на кредиторите на несъстоятелността, че плащането в полза на [фирма] в размер на сумата 32880 щ. д., извършено в периода 21.04.2007 г. до 01.06.2009 г. по договор за банков кредит е нищожно и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата в масата на несъстоятелността. Според въззивния съд, установителният иск е неоснователен и недоказан, предвид характера на договора за револвиращ кредит, при който след всяка вноска от длъжника и за целия период, банката-кредитор осигурява кредитна линия в размер на 240 000 щ. д. за оборотни средства, като към момента на откриване на производството по несъстоятелност усвоеният кредит е 239 533,65 щ. д., докато плащанията по вноските са на стойност 32 880 щ. д. и извършените от длъжника плащания по отделните вноски не са увредили останалите кредитори, защото чрез тези плащания длъжникът е продължил участието си в оборота, поради което те дори биха били в по-благоприятно положение, ако масата на несъстоятелността се е увеличила в резултат на ползваните средства. Затова платеното от длъжника не е предпочтително. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът подържа основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. След образуването на касационното производство, с § 8 на ЗИДТЗ, чл. 646, ал. 2, т. 1 ГПК е изменен (ДВ, бр.20/2013 год.). С § 14, ал. 1 от ПЗР на ЗИДТЗ, законодателят е предвидил, че това изменение се прилага и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е и настоящето. С Решение № 4 от 11.03.2014 г. по к. д. № 12/2013 г. К. съд е отхвърлил искането на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционността на § 14, ал. 1 и 2 и § 15 от ПЗР на ЗИДТЗ (ДВ, бр.20/2013 год.) и обратното действие на закона ще следва да бъде приложено. С оглед промяната по отношение на процесуалната характеристика на исковете – от установителни в конститутивни, касационен контрол ще следва да бъде допуснат за проверка на евентуалната допустимост на решенията. Предварително внасяне на държавна такса не се дължи – чл. 649, ал. 6, предл. 1 ТЗ, поради което делото подлежи на насрочване в открито съдебно заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.