Определение № 4079 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1304/2023 г.
ВКСIII гражданско отделение14.12.2023 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
СПИРА на основание чл.292 ГПК производството по делото до постановяване на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд по т.3 от тълкувателно дело № 2/2023 г., образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 09.03.2023 г.. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на„Братя Налбантови с-ие”СД със седалище [населено място] ,чрез адв. Е. В. от АК- Смолян срещу решение №229 от 22.12.2022г.по в.гр.д№508/2022г.наПловдивски апелативен съд,частично отменил решение № 250 от 25.08.2022г на ОС Смолян, като в отменената част е отхвърлил иска на касатора по чл. 439 ГПК, предявен срещу Община Смолян за недължимост на вземания за неплатени данъци и такси по ЗМДТ,установени по Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД №998/23.12.2014г по ДОПК), понастоящем предмет на образуваното изп.д№60/2020г на ЧСИ С. Д.. Вземанията по процесния акт са били присъединени по образувано още през 2010г изпълнително дело,по което съгласно удостоверение на НАП, с ПНОМ са налагани обезпечителни мерки през периода 2016-2018г ,като по искане на ответника изп.дело пред публичния изпълнител е прекратено с разпореждане от 28.01.2020г,след което е образувано ново изпълнително дело за събиране на вземанията по реда на ГПК. Въззивният съд е ревизирал изводите на ОС-Смолян,че поради прекратяване на предходното изпълнително дело,са отпаднали последиците от налагането на обезпеченията по него,вкл. спиране на давността по чл. 172,ал.1 т.5 ДОПК. Въззивният съд е приел обратното. С налагането на обезпечителни мерки давността е била спряна до прекратяването на принудителното изпълнение,като независимо от прекратяването,служебното вдигане на обезпечителните мерки не заличават с обратна сила последиците на спирането на давността,този ефект не отпада.Поради това е прието,че по отношение за вземанията за 2012 ,2013, 2014г давността не е изтекла ,а за несъбраните данъци и такси за 2011г е настъпила абсолютна давност (чл.171, ал.2 ДОПК) и поради това,а не по съображенията застъпени от първоинстанционния съд, Пловдивски апелативен съд е потвърдил отхъврлянето на иска в тази част. В касационната жалба на ищеца по делото изводите на въззивния съд се оспорват като незаконосъобразни. В приложеното към жалбата изложение свързано се поставят три въпроса:При прекратяване на изпълнителното производство губи ли взискателят правото да се позове на прекъсващия ефект на давността от предприетите действия по принудително изпълнение(1);заличава ли се този ефект(2); обезсилват ли се по право и с обратна сила изпълнителните действия
.Изтъква се противоречие с мотивите на ТР №2/26.06.2015г по т.д № 2/2013г ОСГТК и се сочи практика на ВКС,на която въззивното решение противоречи. Ответникът Община Смолян е депозирал отговор чрез пълномощник адв.М.М.,в който се оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като поставеният въпрос е един, свежда се до оплакване за неправилност на въззивното решение. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение, съобрази следното:
Поставеният от касатора въпрос действително е един,произнесен е решаващо от въззивния съд и е обусловил изводите за неоснователност на иска ,който иск е бил основан на твърдение за изтекла погасителна давност преди образуването на последното изпълнително дело. Правният въпрос е включен в предмета на образуваното на 09.03.2023г тълк.дело № 2/2023г.на ОСГТК на ВКС, съгласно т.3 е поставен за разрешаване въпроса погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие,извършено по изпълнително дело,по което е настъпила перемпция, при констатирана противоречива практика в решения на ВКС.Въззиният съд е споредил разрешение, застъпвано в част от установената съдебна практика в насока ,че прекратяването на изпълнителното дело е без значение за погасителната давност,докато в изложението касаторът се позовава на други решения на състави на ВКС тълкували ефекта от обезсилване по право на извършените изпълнителни действия по прекратено изп. дело ,също постановени по чл. 290 ГПК и дали основание за образуване на тълкувателното дело, което понастоящем не е приключило.
Поради това е налице основанието на чл. 292, ал. 1,т. 7 ГПК вр. с чл. 292 ГПК за спиране на касационното производство и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.