Определение № 426 от 28.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1852/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. „Топлофикация Шумен“ ЕАД обжалва определение № 306 от 29.09.2020 г. по ч.т.д. 1468/20 г. на Върховен касационен съд, с което е потвърдено разпореждане № 789 от 26.06.2020 г. по т.д. 181/20 г. по описа на Апелативен съд – Варна. Излага съображения, че е направено поради искане за спиране на производство по несъстоятелност и поради извършени/неизвършени, неправомерни/правомерни действия при просрочие и при непостъпили в исканите размери суми от кредиторите в указаните срокове. Моли да се отмени като очевидно неправилно определението. Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ Търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок. С обжалваното определение № 306 от 29.09.2020 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, 1 отделение, е потвърдено разпореждане № 789 от 26.06.2020 г. по т.д. 181/20 г. по описа на Апелативен съд – Варна. С последното разпореждане е върната частна жалба вх. № 2160 от 20.06.2020 г. на Апелативен съд Варна по т.д. 181/20 г. В обжалваното определение Върховният касационен съд на Р България е приел, че указанията на съда до страните за отстраняване нередовности на частната жалба са законосъобразни и при неотстраняване на посочената на жалбоподателите нередовност, правилно е върната частната жалба. Действително производството пред Апелативен съд Варна е образувано по жалба срещу акт на съда по несъстоятелност. Но на основание чл. 621 от ТЗ правилата на ГПК се прилагат за неуредените в ТЗ случаи. Следва да се съобрази именно правната регламентация на чл. 274 и сл. от ГПК при преценка допустимостта на частната жалба, подадена срещу посоченото определение. Настоящият съдебен състав намира, че след като е налице произнасяне на Апелативен съд – Варна и впоследствие, на основание чл. 274, ал.2 от ГПК произнасяне от Върховния касационен съд, то законодателят не е предвидил следващ инстанционен контрол върху така посочените съдебни актове. Съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК могат да бъдат обжалвани определения само на основанията, посочени в тази норма. А това са преграждащи определения – чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и определения, за които законодателят изрично е предвидил това в закона – чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. След като е преценено преграждащото разпореждане на Апелативен съд – [населено място] за връщане на частната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 278, ал.2 от ГПК, Върховният касационен съд в процесното определение, е изследвал законосъобразността на разпореждането за връщане на частна жалба, то не съществува последваща възможност за обжалване на определението на ВКС. Когато Върховният касационен се произнася на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК, неговите актове са окончателни и не могат да се обжалват пред друг състав на ВКС. В този случай той осъществява инстанционен контрол на акт на въззивния съд, който отговаря на характеристиките на чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. Определението на ВКС, в тези случаи не може да се обжалва, на основание арг. от противното на чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Извън определените от законодателя основания и ред за обжалване, не може да се въведе различен ред. Определение, от характера на обжалваното, не може да се обжалва пред друг състав на ВКС. Останалите доводи, свързани с производството по несъстоятелност не могат да бъдат преценявани поради това, че Върховният касационен съд в друг състав, не е сезиран съобразно предвидения в ГПК процесуален ред. Ето защо в случая ще следва да се остави без разглеждане частната жалба. Върховният касационен съд на Р България