Определение № 2728 от 26.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1844/2025 г.
ВКСI търговско отделение26.09.2025 г.докладчик Татяна Костадинова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Определение № 2102/14.08.2025 г., по ч.гр.д. № 2188/2025 г. на АС–София. ВРЪЩА делото на АС–София за произнасяне по частната жалба, подадена от „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД (л.) чрез Емануил Бонев срещу Определение № 2892/14.07.2025 г. по т.д. № 1270/2025 г. на СГС. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1. вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД (л.) чрез ликвидатора Емануил Александров Бонев срещу Определение № 2102/14.08.2025 г., по ч.гр.д. № 2188/2025 г. на АС–София, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Определение № 2892/14.07.2025 г. по т.д. № 1270/2025 г. на СГС за връщане на подадената чрез същия ликвидатор искова молба и за отхвърляне на искането за обезпечение. Частният жалбоподател поддържа, че неговите интереси в процеса са в противоречие с тези на другия му ликвидатор и ответник по иска З. Г.. Поради това счита, че в производството следва да бъде представляван от избраното по реда на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ лице или от особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК. Поддържа, че в противен случай поради недобросъвестен отказ на един от представляващите го да сезира съда би се стигнало до невъзможност да защити правата си. По изложените съображения жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, намира следното: Според данните в търговския регистър „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД е дружество в ликвидация, което съгласно взетото на общо събрание от 30.06.2022 г. решение по т. 3.1 се представлява съвместно от двама ликвидатори – съдружниците Емануил Александров Бонев и З. Г. Г.. От името на „СОФИЯ ПРОДЖЕКТ“ ООД (л.) чрез ликвидатора Бонев е предявен иск срещу Г. за обезщетяване на вредите, за които се твърди да е причинил като представител на ищеца в периода 14.07.2020 г. – 24.10.2022 г. Към исковата молба е представен протокол от общо събрание от 24.04.2025 г., удостоверяващ, че в присъствието и с гласа само на Бонев е взето решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за определянето му като представител на дружеството за завеждане на настоящото дело. В протокола е вписано още, че другият съдружник Г. е бил редовно поканен за събранието, включително чрез нотариална покана, връчена при отказ, за което е съставен и представен от ищеца констативен протокол. Предвид учредената с решението от 30.06.2022 г. съвместна представителна власт на двамата ликвидатори първоинстанционният съд е приел за ненадлежно извършеното само чрез Бонев сезиране. Счел е още, че не са изложени надлежни твърдения за ангажиране на отговорността на ответника като управител за действия, осъществени след взимане на решението за прекратяване на дружеството (30.06.2022 г.), както и че не са индивидуализирани в достатъчна степен сочените като увреждащи деяния. За отстраняване на констатираните нередовности съдът е дал указания и е отхвърлил искането за обезпечение. В изпълнение на указанията ищецът е заявил, че по силата на взетото на 24.04.2025 г. решение в настоящото производство се представлява само от единия ликвидатор. Направил е и уточнения относно вредите и периода, в който се твърди да са осъществени противоправните деяния, както и е подновил искането си за допускане на обезпечение. Указанията за надлежно сезиране са приети от първоинстанционния съд за неизпълнени, в резултат от което исковата молба е върната, а искането за обезпечение – повторно отхвърлено. Срещу този акт е подадена жалба от ищеца чрез адвокат, упълномощен отново само от ликвидатора Бонев. Въззивният съд е намерил, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като не е подписана съвместно от Бонев и Г.. Изключил е възможността за прилагане по аналогия на разпоредбите на чл. 29, ал. 4 и чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ. Споделил е и извода на първоинстационния съд, че събранието на съдружниците не може по волята само на единия съдружник и без участието на Г. да вземе решение за представляване на дружеството в настоящия процес, както и че е неприложим редът за назначаване на особен представител, тъй като липсва противоречие между интересите на дружеството и на ликвидаторите му, разглеждани като съвместно волеизявяващи. При тези данни настоящият състав намира жалбата за допустима. Същата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 вр. ал. 1, т. 1 ГПК акт. Подаването й само чрез единия от съвместно представляващите жалбоподателя ликвидатори не се отразява на надлежността на сезирането, тъй като правото на жалба възниква и следва да бъде упражнено именно от този субект (или чрез този негов представител), за когото то е отречено с обжалвания акт. Касае се за т.нар. процес относно процеса, в който легитимацията произтича от формално упражненото и непризнато от съда право на жалба, съответно легитимиран жалбоподател (или легитимиран представител) е лицето, чието право (или представителна власт) е предмет на процесуалния спор. Разгледана по същество, жалбата е основателна по същите съображения, с които е мотивирана и допустимостта й. Въззивният съд е сезиран с частна жалба, насочена към разрешаване на спора относно легитимацията на лицето, подало от името на дружеството исковата молба, да стори това самостоятелно (без съгласието на другия ликвидатор). Жалбата е подадена чрез същото лице, именно защото неговата еднолична представителна власт е била отречена с обжалваното определение на първоинстанционния съд. Неправилно обаче при преценка на представителството на частния жалбоподател въззивният съд се е позовал на ирелевантни съображения, черпени от учредената съвместна представителна власт на двамата ликвидатори. Подобни доводи биха могли да мотивират акт по същество, но не и да препятстват допустимостта на жалбата. За пълнота следва да се посочи, че изложените от въззивния съд съображения не съответстват и на установените по делото данни, доколкото от една страна е налице формално изпълнена хипотеза на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, чието изпълнение понастоящем не е оспорено в процеса, а от друга съществува противоречие именно между ищеца (дружеството) и един от неговите съвместни представители, имащ качеството на ответник. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за произнасяне по съществото на частната жалба. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
Цитирани разпоредби
4- чл. 29, ал. 4 ГПК
- чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ
- чл. 274, ал. 2
- чл. 29, ал. 4