Определение № 1173 от 22.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 550/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по подадени от “БИСОФТ” ЕООД частна жалба с вх. № 1519/26.01.2026 г. против определение № 194/21.01.2026 г. по ч.т.д. № 2414/2025 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определение № 2719/23.09.2025 г. по т.д. № 421/2025 г. на ВКС, ТК, II т.о., в частта за неуважаване искането му по чл. 250 ГПК за допълване на определение № 1908/18.06.2025 г., както и частна жалба с вх. № 2073/02.02.2026 г. против определение № 280/29.01.2026 г. по ч.т.д. № 2414/2025 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 2719/23.09.2025 г. по т.д. № 421/2025 г. на ВКС, ТК, II т.о., в частта за оставяне без уважение на искането му по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 1908/18.06.2025 г. относно разноските. В подадени отговори ответната страна НБПП оспорва частните жалби като недопустими и неоснователни. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Частните жалби са допустими – всяка от тях е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Предвид характера на производството не се прилага изискването за изложение на основания за допускане до касация по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което не се обсъждат въпросите и аргументите на частния жалбоподател в този смисъл. С обжалваното в настоящото производство определение № 194/21.01.2026 г. по ч.т.д. № 2414/2025 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., за да остави без разглеждане като недопустима частната жалба, подадена от “БИСОФТ” ЕООД срещу определение № 2719/23.09.2025 г. по т.д. № 421/2025 г. на ВКС, ТК, II т.о., в частта му по искането по чл. 250 ГПК за допълване на определението по чл. 288 ГПК, предходният състав на Върховния касационен съд е приел, че същото не попада в кръга на обжалваемите определения. С обжалваното определение № 280/29.01.2026 г. по ч.т.д. № 2414/2025 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., за да остави без разглеждане като недопустима частната жалба срещу определение № 2719/23.09.2025 г. на Второ търговско отделение на ВКС в частта му по искането по чл. 248 ГПК, съставът на Върховния касационен съд е приел, че когато искането за допълване или изменение касае необжалваем съдебен акт – в случая определение по чл. 288 ГПК, необжалваемо е и постановеното по реда на чл. 248 ГПК. Настоящият състав намира обжалваните определения за правилни. Производството по ч.т.д. № 2414/2025 г. на ВКС, ТК, I т.о., е образувано въз основа на две частни жалби на “БИСОФТ” ЕООД против определение № 2719/23.09.2025 г. по т.д. № 421/2025 г. на т.д. № 421/2025 г. на ВКС, ТК, II т.о., в частта, с която е оставена без уважение молба с вх. № 11655/23.06.2025 г. за допълване по чл. 250 ГПК на определение № 1908/18.06.2025 г. по т.д. № 421/2025 г. на ВКС, постановено в производството по чл. 288 ГПК, с твърдение за липса на произнасяне по релевирано от страната основание за допускане на касационното обжалване, и съответно в частта за отхвърляне на искането по чл. 248 ГПК, заявено с молба с вх. № 11667/23.06.2025 г. за изменение на определението по чл. 288 ГПК относно разноските. На обжалване с частна жалба подлежат определенията на съдилищата, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, или тези, за които това е изрично предвидено в закона (чл. 274, ал. 1 ГПК). Действащият процесуален закон не урежда ред за обжалване на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение за допускане или недопускане на касационна проверка на атакувано въззивно решение. Не е налице преграждане развитието на делото, тъй като касационният състав се е произнесъл по същество съобразно правомощията си като последна инстанция. Необжалваемостта на определението по чл.288 ГПК обосновава необжалваемост и на допълнителния съдебен акт по чл. 250 ГПК, с който искането в този смисъл е разгледано по същество (без значение дали е уважено или не), както и по чл. 248 ГПК за изменение/допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта му за разноските (така в определение № 765/05.12.2014 г. по ч.т.д. № 3348/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 830/14.12.2012 г. по ч.т.д. № 428/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 3109/05.11.2025 г. по ч.т.д. № 1867/2025 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 6/06.01.2016 г. по ч.т.д. № 3535/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 328/03.07.2017 г. по ч.т.д. № 1462/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о.). Като ирелевантни за настоящото частно производство по реда на чл.274, ал. 2 ГПК следва да се преценят останалите доводи в частните жалби, касаещи евентуална неправилност на съдебния акт, постановен по исканията по чл. 248 и чл. 250 ГПК, тъй като същите не могат да обосноват допустимост на обжалването. По тези съображения настоящият състав намира, че разглежданите частни жалби са неоснователни, а обжалваните определения на предходния състав на ВКС като правилни следва да бъдат потвърдени. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,