Определение № 36 от 14.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 731/2019 г.

ВКСII търговско отделение14.02.2020 г.

Диспозитив

ДОПЪЛВА определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 722 от 17.12.2019 г., по т. д. № 731/2019 на ВКС, в частта за деловодните разноски, като ОСЪЖДА ПК „ПОТРЕБКООП ”, със седалище и адрес на управление [населено място], [община] и с ЕИК[ЕИК], да заплати на А. С. В., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [община], [улица], сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, направени в касационното производство съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат за осъществена правна защита и съдействие в производството по селектиране на касационните жалби. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 248, ал.1 и сл. ГПК. Образувано е по молбата на от А. С. В., чрез процесуалния му представител адв. Д. К., с вх. на ВКС № 276/13.01.2020 г.,за изменение на постановеното от състав на второ търговско отделение на ВКС определение № 722 от 17.12.2019 г., по т. д. № 731/2019 г., в частта за деловодните разноски. Твърденията на молителя са, че при постановяване на горепосочения съдебен акт съставът на ВКС е присъдил в полза на ответника Т. Л. Л. направените и своевременно претендирани от последния деловодни разноски в размер на сумата 800 лв., но е пропуснал да присъди сторените такива на втория ответник в касационното производство – А. С. В., поради което моли решението да бъде изменено в тази му част, като бъдат и нему присъдени извършените съдебно- деловодни разноски в производството по чл.288 ГПК, възлизащи на сумата 800 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство от пред касационната инстанция. Ответната страна – КООПЕРАЦИЯ „ПОТРЕБКООП“, [населено място], [община], в срока по чл.248, ал.2 ГПК изразява становище за недопустимост, алтернативно – за неоснователност на молбата, основана на чл.248, ал.1 ГПК. Излага подробни съображения, че депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор на ответниците е подписан от двама адвокати - адв.Г. и адв. К., вторият от които е бил преупълномощен единствено за първоинстанционното производство по гр. д. № 13863/2017г.на ПРС. На основание чл.78, ал.5 ГПК прави и възражение за прекомерност на присъдените в полза на Т. Л. и на претендираните от А. В. разноски, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът – Т. Л. Л., в законоустановения срок, не изразява становище по молбата за изменение на постановеното определение в частта за разноските. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.248 ГПК, намира, че молбата е процесуално допустима – подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. С определение по реда на чл.288 ГПК № 722 от 17.12.2019 г., по т. д. № 731/2019 г. на състав на второ търговско отделение на ВКС е отказано допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1442 от 23.11.2018 г., по в. гр. д. № 2109/18 г., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд № 1475 от 27.04.2018 г., по гр. д.№ 13863/2017 г., образувано по предявените от Т. Л. Л. и А. С. В. активно субективно и обективно кумулативно съединени конститутивни искови претенции по чл.58, ал.1 ЗК срещу ПК „ПОТРЕБКООП“, с.С., [община]. При постановяване на горепосочения съдебен акт съставът на касационната инстанция е приел, че деловодни разноски, които се претендират с отговора на касационната жалба, е направил само ответникът Т. Л., поради което и на основание чл.78, ал.3 ГПК му е присъдил същите. Позовал се е на представения и приложен по делото договор за правна защита и съдействие № 4362 от 11.03.2019 г., в съдържанието на който изрично е посочено, че на редовно упълномощения адв. Д. К. е изплатена в брой сумата 800 лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на страната. При произнасянето си по отговорността за деловодните разноски съставът на второ търговско отделение на ВКС е пропуснал да присъди направените деловодни разходи от втория ответник А. В., също претендирани в срока по чл.287, ал.1 ГПК и обективирани във втори самостоятелен договор за правна защита и съдействие с адв.К.. Видно от съдържанието на същия с № 4363 от 11.03.2019 г., той е сключен между А. С. В. и адв.Д. К. при уговорено и отразено да е заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 800 лева за изготвяне отговор на касационната жалба и процесуално представителство и защита пред ВКС. Поради това и искането, основано на чл.248, ал.1 и сл.ГПК, за допълване на постановеното определение № 722 от 17.12.2019 г., по т. д. № 731/2019 г. на второ търговско отделение на ВКС, в частта за деловодните разноски,които се следват на ответника по касационната жалба А. С. В. се явява основателно и следва да бъде уважено. В срока за отговор по чл.248, ал.2 ГПК( на 27.01.2020г.) ПК „ПОТРЕБКООП “ е направила възражение за прекомерност по см. на чл.78, ал.5 ГПК на претендираните от А. С. В. и съответно на вече присъдените в полза на Т. Л. Л. деловодни разноски, формирани от заплатено адвокатско възнаграждение. Същото, с оглед датата на влизане в сила на определение № 722 от 17.12.2019 г., по т. д. № 731 / 2019 г. на второ търговско отделение на ВКС и установеният в чл.248, ал.1 ГПК преклузивен срок за заявяване на искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за деловодните разноски, който в хипотезата на чл.288 ГПК включва и самостоятелно упражнено от насрещната страна искане, основано на чл.78, ал.5 ГПК, по отношение на вече присъдените на Т. Л. деловодни разноски е преклудирано. Възражението за прекомерност се явява своевременно заявено по отношение претендираните от А. С. В. разноски, предвид предоставения на страната срок за отговор по чл.248, ал.2 ГПК и създадената с молбата по чл.248, ал.1 ГПК висящност на делото в тази му част. С оглед изложеното и като съобрази фактическата и правна сложност на конкретното дело, както и обстоятелството, че сумата от 800 лв. е договорена не само за отговора на касационната жалба, но и за осъществяване на процесуално представителство и защита пред ВКС, което поради недопускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол, не е реализирано, настоящият съдебен състав намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответника А. С. В. на адв. К. е основателно и следва да бъде уважено. Сумата следва да бъде редуцирана на 600 лв., на основание чл.78, ал.5 ГПК вр. с чл.36 ЗА и чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в този смисъл бъде допълнено и визираното от молителя определение на ВКС,ТК. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

Цитирани разпоредби

10