Определение № 5114 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7861/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и §40 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на АПК. Образувано е по искане на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), за изменение на Решение №898 от 28.01.2026 г. по адм. дело №7861/2025 г. на Върховния административен съд, в частта за разноските, като се иска намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на ответника "Микро Кредит" АД. Твърди се, че своевременно е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, на стр. 5 от подадената частна жалба срещу Определение №21665 от 24.06.2025 г. по адм.д. №3366/2025 г. на Административен съд София - град (АССГ), по което съдът не се е произнесъл. Излагат се съображения за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Ответната страна - "Микро Кредит" АД, изразява становище за неоснователност на искането. Счита, че направеното възражение за прекомерност е преждевременно направено и не е мотивирано, а по същество е и неоснователно. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира молбата за допустима като подадена от страна по делото и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Със съдебното решение, чието изменение се иска, са оставени в сила Решение №18246 от 29.05.2025 г. и Определение №21665 от 24.06.2025 г. на АССГ по административно дело № 3366/2025 г. При този краен резултат КЗП е осъдена да заплати на "Микро кредит" АД разноски по делото в размер на 12 000,00 (дванадесет хиляди) лева. Действително в края на частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд, председателят на КЗП е заявил, че "в случай на претендирани разноски в настоящото производство от ответната страна, правя възражение за прекомерност". В подадения от дружеството - ответник писмен отговор по частната жалба не се съдържа искане за присъждане на разноски. Такива са присъдени на ответника за производството по касационната жалба, а не по частната жалба. Обстоятелството, че касационната и частната жалба са разгледани в едно производство не обосновава автоматична приложимост на направеното възражение за прекомерност и за двете. В подадената касационна жалба и до приключване на устните състезания по делото, искателят не е направил възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение за производството, образувано по касационната жалба. В съответствие с чл. 143, ал. 3 ГПК, приложима на основание чл. 144 АПК, страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства, като по прекомерността на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът не се произнася служебно, а единствено ако е сезиран с възражение от насрещната страна, до приключване на устните състезания по делото – чл. 78, ал. 5 ГПК. В противоречие с посочените разпоредби, в настоящото производство, искателят се опитва да преодолее собствения си пропуск да направи възражение за прекомерност на платеното от другата страна адвокатско възнаграждение, до приключване на устните състезания по делото. В допълнение следва да бъде отбелязано, че направеното възражение в частната жалба е бланкетно и не съдържа каквито и да било твърдения за липса на правна и фактическа сложност на делото, като такива за първи път са изложени в направеното искане по чл. 248 ГПК. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за изменение на Решение №898 от 28.01.2026 г., в частта за разноските и искането следва да се отхвърли като неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,