Определение № 196 от 14.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2896/2019 г.

Производството е по реда на чл.307,ал.1 във връзка с чл.303,ал.1,т.4 ГПК. Образувано е по молба на Ш. А. Ч. с вх. № 2044 /16.04.2019 г. (на РС Тетевен) за отмяна на влязло в сила решение по гр.д. № 223 /2011 г. на Районен съд Тетевен, потвърдено с решение на въззивния съд, което не е допуснато до касационно обжалване, с което срещу нео е уважен иск на А. С. Ч. с правно основание чл.53,ал.2ЗКИР за 105 кв.м., придадени му към собствения му парцел № 72, от кв.25, по плана на [населено място], тъй като преди постановяването на това влязло в сила решение с влязло в сила решение по гр.д. № 283 /2009 г. на Районен съд Тетевен,срещу него (Ш. А. Ч.) е отхвърлен иск на А. С. Ч. с правно основание чл.108 ЗС за същата реална част от имот, което представлява основание по чл.303,ал.1,т.4 ГПК за отмяна на по-късно постановеното решение. Насрещната страна А. С. Ч. твърди в отговор, че молбата за отмяна е просрочена, тъй като от решението от 25.06.2014 г. са изтекли много повече от три месеца, както и че молбата за отмяна е неоснователна. По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав намира следното: Видно от двете приложени граждански дела с влезли в сила съдебни решения: Решение № 387 /30.12.2009 г. по гр.д. № 283 /2009 г. на Районен съд Тетевен е потвърдено с решение № 121 от 04.05.2010 г. по гр.д. № 102 /2010 г. на Ловешкия окръжен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 121 /09.02.2011 г. по гр.д. № 1068 /2010 г. на ВКС, II г.о.. Съгласно правилото на чл.296,т.3 ГПК влязлото в сила решение по това дело е въззивното решение № 121 от 04.05.2010 г. по гр.д. № 102 /2010 г. на Ловешкия окръжен съд, което е влязло в сила в деня на постановяване на определението на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване – на 02.09.2011 г.. Решение № 185 /21.12.2012 г. по гр.д. № 223 /2011 г. на Районен съд Тетевен е потвърдено с решение № 194 от 18.09.2013 г. по гр.д. № 193 2013 г. на Ловешкия окръжен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 420 /25.06.2014 г. по гр.д. № 1910 /2014 г. на ВКС, I г.о.. Съгласно правилото на чл.296,т.3 ГПК влязлото в сила решение по това дело е въззивното решение № 194 от 18.09.2013 г. по гр.д. № 193 2013 г. на Ловешкия окръжен съд, което е влязло в сила в деня на постановяване на определението на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване – на 25.06.2014 г.. Съгласно правилото на чл.305,ал.1,т.4 ГПК молбата за отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК се подава в тримесечен срок, считано от деня на влизане в сила на последното решение ( 25.06.2014 г). Този срок съгласно чл.60,ал.1 ГПК е изтекъл на 25.09.2014 г., четвъртък, присъствен ден. Молбата за отмяна е подадена на 16.04.2019 г., повече от четири години след това, поради което е просрочена и недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Насрещната страна претендира разноски, но не е представила доказателства да е направила такива, поради което искането и е неоснователно. Воден от гореизложеното и на основание чл.307,ал.1 ГПК, съдът