Решение № 353 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6017/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Кроа интернешънъл“ ЕООД ЕИК 204344157 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, [жк], [улица]срещу Решение 3502 от 11.04.2025 г. по адм. дело № 483/2024 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № BG05M90P001-2-010-0325/104 oт 28.02.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОП РЧР) 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция.

Според касационния жалбоподател решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е разгледал и обсъдил всички доводи за незаконосъобразност на административния акт. Счита, че не е налице основание за определяне на финансова корекция. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, с което да бъде отменен административният акт. Претендира разноски.

Ответникът – ръководителят на УО на ОП РЧР, представя становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение № BG05M9ОP001-2-010-0325/104 oт 28.02.2024 г. на ръководителя на УО на ОП РЧР 2014 – 2020 г. за определяне на финансова корекция на „Кроа интернешънъл“ ЕООД в размер на 100 % върху допустимите разходи в размер на 38 435,21 лв., верифицирани с Решение № BG05M90P001-2-010-0325/40 oт 23.10.2020 г. на ръководителя на УО на ОП РЧР 2014 – 2020 г.

От фактическа страна съдът е установил, че „Кроа интернешънъл“ ЕООД е бенефициер по административен договор № BG05M9ОP001-2-010-0325-С01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура чрез подбор на проекти BG05M90P001-2-010 „Развитие на социалното предприемачество“ по ОП РЧР 2014-2020 г. за изпълнение на проект „КРОА ВИА - социално предприятие с център за обучение”, на стойност от 192 426,36 лв. безвъзмездна финансова помощ и 0 лв. собствен принос, със срок на изпълнение 15 месеца, считано от 01.08.2018 г.

В административния договор са предвидени 5 основни дейности: 1. подбор и наемане на лица от целевата група (лица в неравностойно положение на пазара на труда и други социално изключени лица) и създаване на заетост до 12 месеца; 2. социална и професионална интеграция на представители на уязвимите групи в сектора на социалната икономика и обучение на заетите лица; 3. осигуряване на наставници за заетите лица; 4. приспособяване на работната среда, оборудване и обзавеждане; 5. създаване на социалното предприятие.

С административния договор са одобрени следните индикатори:

1. индикатор за изпълнение „Неактивни или безработни участници“ 11 бр.;

2. индикатор за резултат „Неактивни или безработни участници в заетост след приключване на операцията“ 11 бр.

С Учредителен акт от 06.08.2018 г. е създадено „КРОА ВИА - социално предприятие с център за обучение“, с предмет на дейност: „Извършване на определени социални дейности, имащи за цел постигане на положително социално въздействие“, като реализираната от дружеството печалба ще се използва само и единствено за постигане на социалните цели на дружеството.

От 08.10.2018 г. е назначен екип на социалното предприятие, състоящ се от управител, счетоводител, специалист интернет поддръжка и консултант бизнес развитие, а от 29.10.2018 г. са наети и двама консултанти - консултант подкрепена заетост и специалист обучение и развитие, които работят пряко с целевата група по проекта. След извършен подбор са сключени трудови договори с 11 лица, представители на целевата група по проекта на следните позиции: 3-ма експерти изследователи, 3-ма анализатори проучване пазари, 3-ма експерти продажби, 2-ма експерти маркетинг. Трудовите договори с лицата са срочни по чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) с предвиден срок на изпитване в полза на работодателя, с място на работа в офис или изнесено работно място (дистанционна работа). Създадена е електронна платформа по проекта ЦДО (център за дистанционно обучение), в която е налична цялата информация и документация, свързана с профила, плана за развитие, извършени тестове, поставени работни задачи, отчетите и продуктите от работата/презентации на наетите лица, представители на целевата група. За изпълнение на дейностите по проекта е закупена, инсталирана и свързана в мрежа офис техника: сървър, компютри и мултифункционално устройство, закупени и са инсталирани офис станции, маси, столове и обзавеждане на зала за групови обучения с мултимедия/смарт екран/дъска.

С писмо изх. № 05/18.04.2019 г. управителят на „Кроа интернешънъл“ ЕООД е депозирал искане за прекратяване на административния договор на основание чл. 3.55 от същия, поради промяна в пазарните условия и пазара на труда в гр. Варна и региона, като е поискал прекратяване на договора, считано от 30.04.2019 г. Административният орган е прекратил договора с решение от 27.05.2019 г. на посоченото основание.

На 28.02.2024 г. ръководителят на УО издал процесното решение за определяне на финансова корекция на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ и т. 6 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата за посочване на нередности). Корекцията е определена по пропорционалния метод в размер на 100 на сто върху сумата от 38 435,21 лв. допустими разходи, верифицирани с Решение № BG05M90P001-2-010-0325/40 oт 23.10.2020 г.

Мотивите са, че след извършени служебни проверки в НАП за актуалното състояние на трудовите договори в „Кроа интернешънъл“ ЕООД е констатирано, че от датата на прекратяване на административния договор трудовите договори с всички лица, представители на целевата група по проекта, както и с екипа на социалното предприятие са прекратени и няма други наети лица в дружеството. Прието е пълно неизпълнение по индикатор за резултат „Неактивни и безработни участници в заетост след приключване на операцията“: Планирана стойност: 11, Изпълнена стойност: 0, Изпълнение: 0,00 %.

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма и при спазване на процедурата по издаването му. Относно приложението на материалния закон съдът е приел, че пълното неизпълнение на единия от индикаторите е достатъчно основание за определяне на финансова корекция в максималния размер върху предявените и верифицирани разходи по проекта.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.

По делото не се спори, че в чл. 2.2. от административния договор страните са договорили индикатор за изпълнение: „Неактивни или безработни участници“ 11 бр., както и индикатор за резултат „Неактивни или безработни участници в заетост след приключване на операцията“ 11 бр. Не се спори също така, че административният договор е прекратен по инициатива на бенефициера поради невъзможност да продължи изпълнението. След прекратяване на административния договор е верифицирана сумата от 38 435,21 лева с Решение № BG05M90P001-2-010-0325/40 oт 23.10.2020 г. Процесната корекция е 100 % върху посочената сума. По делото няма данни за верификация на други суми.

Въпреки че административният акт е основан на неизпълнението само на единия от индикаторите, без да извърши разграничение каква част от разходите по проекта се засягат от това неизпълнение, както и без да обсъди неизпълнението на индикатора в контекста на предвидените в административния договор последици от неизпълнението и прекратяването на същия договор, административният орган е определил корекция от 100 % върху цялата сума разходи, които вече са били верифицирани. Съгласно чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ чрез финансовата корекция се отменя предоставената по глава трета на ЗУСЕФСУ финансова подкрепа със средства от ЕФСУ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект. Финансова корекция може да се извърши за целия проект или за отделна дейност, отделен договор с изпълнител или за отделен разход (чл. 71, ал. 2 ЗУСЕФСУ). В случая засегнатите според органа разходи са идентифицирани единствено с посочване на техния размер и административния акт за верификацията им, без органът да уточни дали неизпълнението на индикатора засяга целия проект или отделна дейност, отделен договор с изпълнител или отделен разход.

По изложените съображения административният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, както и при липса на мотиви как неизпълнението на единия от индикаторите засяга всички верифицирани разходи, в резултат на което от органа не са доказани материалноправните предпоставки за определяне на процесната финансова корекция. Оплакванията за изтекла погасителна давност не следва да бъдат обсъждани предвид неизясняването от органа на всички факти и обстоятелства от значение за съставомерността на твърдяното нарушение.

В заключение касационната инстанция приема, че административният акт е незаконосъобразен. Като е достигнал до извод за неговата законосъобразност и е отхвърлил жалбата, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго за отмяна на административния акт.

При този изход на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени за двете инстанции разноски в общ размер на 5 804,98 лв., от които: 307,50 лв. държавна такса и 2 040 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция; 307,48 лв. държавна такса и 3 000 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция; 150 лв. държавна такса за частна жалба.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение