Определение № 9095 от 25.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9042/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Л. Й. Д. от гр.София против Определение № 27176/06.07.26г по д.№ 4806/26г по описа на Административен съд-София-град, с което е оставена без разглеждане нейна жалба вх.№ 12707/15.04.26г против Решение № 22-РД06-0097/17.09.25г на Директора на Регионална Дирекция „Социално подпомагане“ – София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ЗСП/Д-С-М/2554 от 19.08.25г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост за отказ по нейно Заявление за предоставяне на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. В частната жалба се моли за отмяна на Определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Сочи се, че Определението не е съобразено с европейското право, като жалбата пред АССГ е била допустима. Произнасянето на АССГ по цитираното в Определението- д.№ 10631/25г, е било невалидно поради несъобразяване с Конвенцията на Съвета на Европа. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира частната жалба за допустима /чл. 236 вр. чл. 215 от АПК/, по следните съображения: Частната жалба е депозирана в 7-мо дневния срок по чл.230 от АПК; депозирана е от лице, участвало в съдебното производство пред АССГ и за което Определението е неблагоприятно /чл.236 вр. чл. 210 ал.1 от АПК/; депозирана е срещу съдебен акт, подлежащ на оспорване с частна жалба съгласно чл. 229 ал.1 от АПК; депозирана е пред надлежния съд /чл. 236 вр. чл. 211 ал.1 от АПК/. За да се произнесе по същество на частната жалба, Върховният административен съд – състав на шесто отделение, взе предвид следните установени факти: По жалба на Д. с вх.№ 23753/30.09.25г срещу Решение № 22-РД06-0097/17.09.25г на Директора на Регионална Дирекция „Социално подпомагане“ – София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ЗСП/Д-С-М/2554 от 19.08.25г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост за отказ по нейно Заявление за предоставяне на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП, а образувано първоначално адм.д. № 10631/25г на АССГ. По него е постановено Решение № 9426/10.03.26г, с което жалбата е отхвърлена. С нова жалба вх.№ 12707/15.04.26г Д. отново обжалва пред АССГ Решение № 22-РД06-0097/17.09.25г на Директора на Регионална Дирекция „Социално подпомагане“ – София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ЗСП/Д-С-М/2554 от 19.08.25г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост за отказ по нейно Заявление за предоставяне на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП, като е образувано второ дело № 4806/26г на АССГ. По него е постановено обжалваното Определение № 27176/06.07.26г, с което жалбата й е оставена без разглеждане като недопустима по чл. 159 т.6 от АПК и производството по делото е прекратено. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Обжалваното Определение е постановено на основание чл. 159 т.6 от АПК - по оспорването има влязло в сила съдебно решение. Видно от мотивите в Определението, постановеното по първото дело Решение № 9426/10.03.26г е влязло в сила към датата на постановяване на обжалваното Определение/06.07.26г/. Видно е също, че втората жалба/предмет на второто дело/, е била депозирана на 15.04.26г, след постановяване на Решението по първото дело на 10.03.26г. Наличието на постановен и влязъл в сила съдебен акт по същество на спора е процесуална пречка за ново оспорване. Влязлото в сила решение по първото дело се ползва със сила на присъдено нещо между страните и спорът не може да бъде пререшаван. Именно по тази причина законодателят е извел като императивно основание за недопустимост наличието на влязло в сила съдебно решение и респ. забрана за пререшаване на спора. Ако Д. не е съгласна с вече постановеното Решение по спора, пътят за защита не е чрез депозиране на втора жалба. Водим от горното и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение