Определение № 9034 от 23.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8547/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1,т.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. И. М., чрез процесуален представител адв. К. Гогов срещу Определение № 24902 от 19.06.2026г. по адм. дело № 7061/2026г. на Административен съд София - град, с което на основание чл. 159, т. 5 от АПК е оставена без разглеждане жалбата й срещу Заповед №РС36-752/18.03.2026 г. на Ректора на Медицински университет – София и е прекратено производството по делото. Наведени са твърдения за неправилност на оспореното определение, поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и материалният закон. По същество се твърди, че жалбата пред първоинстанционният съд е подадена в срок по пощата на 20.05.2026г., като неправилно АССГ е приел, че релевантната дата на подаване е 06.06.2026г., която е датата на регистриране на жалбата в съда. Допълнително сочи, че пред ответника е била депозирана жалба срещу Заповед №РС36-752/18.03.2026 г., която обаче не е била препратена до съда. Иска се определението да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - ректор на Медицински университет - София, не изразява становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Пред АССГ е подадена жалба от М. И. М., гражданка на Обединеното кралство, студент във Факултета по дентална медицина на Медицински университет – София, срещу Заповед №РС36-752/18.03.2026 г. на ректора на Медицински университет – София. Със същата е наредено М. М. да бъде отстранена от факултета по дентална медицина на МУ – София за срок от една учебна година, считано от летния семестър на учебната 2025 – 2026 г. С оспореното определение, първоинстанционният съд е приел, че жалбата против заповедта не е подадена в изискуемия в закона срок. Според съда оспорващата е била запозната със заповедта на 23.03.2026г., което се установява от представеното с молба от 18.06.2026г. заверено копие /л.42 гръб от адм. д. 7061/26 г./ на заповедта. Съдът установил, че жалбата е подадена на 06.06.2026г., поради което приел, че тя е просрочена и като недопустима я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е неправилно и не съответно на представените по делото доказателства. Верни са изводите на АССГ, че доколкото в оспорената заповед не е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на оспорване, то приложим е срокът по чл.140, ал.1 АПК – два месеца. По правилата на чл.60, ал.3 ГПК, вр. чл.144 АПК, срокът изтича на 26.05.2026г., доколкото 24.05.2026г. и 25.05.2026 г. са неработни дни. Съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК, приложима на основание чл. 144 АПК, срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на съответното процесуално изявление е извършено по пощата или в електронна форма. Действително, на представения по делото на л. 26 /гръб/ пощенски плик е поставен печат на "Български пощи" АД с дата 06.06.2026г., който печат обаче не е релевантен за датата на подаване на жалбата. Тази дата удостоверява получаване на пощенския плик в гр. София, а не изпращане му. На лицевата страна на пощенския плик са положени 5 бр. пощенски марки, върху които е положен нечетим печат с дата. Пред касационната инстанция са представени удостоверение за изпращане на пощенски пратки на дата 20.05.2026г. и писмо от 03.07.2026г., относно потвърждение автентичността на удостоверението за изпращане на покенски пратки от дата 20.05.2026г. на служител в Пощенска станция в гр. Болтън, Обединено кралство в подкрепа на твърдението на частната жалбоподателка, че жалбата до АССГ е изпратена на 20.05.2026г. по пощата, чрез пощенска служба в гр. Болтън, Обединено кралство. Предвид приложения пощенски плик по делото за изпращане на жалбата до АССГ и нечетливо пощенско клеймо, удостоверяващо датата на изпращането й, се налага се извода, че първоинстанционният съд се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, относно спазване на срока за обжалване на оспорената заповед. Съдът е постановил определението без надлежни указания до жалбоподателката и възможност да представи доказателства за спазване на срока по чл.140, ал.1 АПК и за датата на подаване на жалбата. Оспореното определение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и извършване на преценка от първоинстанционния съд на представените пред касационната инстанция писмени доказателства, относно установяване датата на подаване на жалбата до АССГ и спазване на срока по чл.140, ал.1 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, Пето отделение