Определение № 25 от 27.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 2989/2013 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Постъпила е молба от Д. Т. С. – [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 11, за връщане на внесено по набирателната сметка на Върховния касационен съд обезпечение, предвид приключване на т.д. № 2989/2013 год. по описа на Върховния касационен съд, ТК, I т.о. с влязло в сила решение. След изискване на делото от първоинстанционния съд и като взе предвид данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, I отделение, приема молбата за основателна. С определение № 428/19.06.2013 год. по т.д. № 2385/2013 год. на Върховния касационен съд, състав на Търговска колегия, II отделение, след като е взето предвид внесеното по набирателната сметка на ВКС надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер 67 640 /шестдесет и седем хиляди шестстотин и четиридесет/ лева, е уважено искането на касатора Д. Т. С. – [фирма] за спиране изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 90/14.02.2013 год. по в. т. д. № 1575/2012 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 517/29.08.2012 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по т.д. № 249/2010 г. в частта, с която е осъден [фирма] да заплати на УМБАЛ [фирма] сумата от 16 740 лева /шестдесет и седем хиляди шестстотин и четиридесет/ – дължима наемна цена по договор за наем от 03.01.2007 г. ведно със законната лихва, считано от 15.04.2010 г. до окончателното изплащане, както и сумата 45 439.80 /четиридесет и пет хиляди четиристотин тридесет и девет лева и осемдесет стотинки/ неустойка по същия договор. С решение № 156/12.01.2015 год. по т.д. № 2989/2013 год. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, I отделение посоченото въззивно решение е отменено, като са отхвърлени предявените от УМБАЛ [фирма] срещу [фирма] кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 16 740 /шестдесет и седем хиляди шестстотин и четиридесет/ лева и с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 45 439,80 /четиридесет и пет хиляди четиристотин тридесет и девет лева и осемдесет стотинки/. Предвид обстоятелството, че е било обезпечено изпълнението на присъдени от въззивния съд вземания, исковете за които са отхвърлени с влязло в сила решение на Върховния касационен съд, обезпечението следва да бъде освободено на основание чл. 282, ал.5 ГПК и преведено по посочената в молба с вх. № 350/13.01.2015 г. банкова сметка на вносителя. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение