Решение № 5315 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5350/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Я. И., с [ЕГН], чрез упълномощената адв. С. Желязкова, срещу Решение № 347 от 27.02.2025 г., постановено по адм. д. № 294 по описа на Административен съд - Добрич (АС - Добрич) за 2024 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлено оспорването на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № 32-22134 от 18.01.2023 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция „Митници“ (АМ), с което е отказана декларираната в митническа декларация (МД) MRN № 21BG002002051646R5 от 17.06.2021 г. митническа стойност на стока № 1, определена е нова митническа стойност, коригирани са данните в декларацията и в тежест на И. са установени публични задължения за досъбиране – мито в размер на 1679,88 лв. и данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 3695,73 лв., ведно с лихви за забава. Наред с това, настоящият касационен жалбоподател е осъден да заплати на АМ юрисконсултско възнаграждение за производството в размер на 100,00 лв. В касационната жалба се изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение по трите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Релевира се пропуск на първоинстанционния съд да съобрази, че в приложената по делото износна декларация от САЩ като краен получател е посочено друго физическо лице, а като междинен получател фигурира „Алекс БГ 2008“ ЕООД, което дружество било записано като получател и в самото спорно митническо решение. Поддържа се становище, че писмото от американските власти не е официален документ, не е подкрепено нито с договор, нито с плащане на цената, посочена в износната декларация, а съобразно цитирана практика на Върховния административен съд тази износна декларация е частен документ и не може да докаже договорна или подлежаща на плащане цена на стоките. Касационният жалбоподател допълва, че в износната декларацията не фигурира неговото име, поради което не може да се твърди, че посочената в нея цена е последната продажна цена за Европейския съюз (ЕС). Оспорени са и изводите на съда по отношение на прилагането на чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) № 952/2013, МКС), чрез просторен цитат на постановено по адм. д. № 10492 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. съдебно решение. Заявено е по същество на спора, че новата стойност всъщност е определена по реда на чл. 70 МКС и не следва да се прилага разпоредбата на чл. 74, пар. 3 МКС. Правилното основание не било посочено в спорното митническо решение, тъй като то следвало да бъде доказано, а митницата не разполагала с такива доказателства. Наред с това се сочи също така, че в митническото решение липсва надлежна обосновка по отношение на изключването на методите по чл. 74, пар. 2, б. „а“ – „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. преди преминаване към резервния метод. В тази връзка касационният жалбоподател отбелязва, че била представена информация за внос на автомобили от същия производител, марка и оборудване, която е следвало да бъде взета предвид. По изложените в касационната жалба съображения се търси отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго за отмяна на обжалвания административен акт. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът – директорът на ТД Митница Варна при АМ оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. По същество на касационното оспорване моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Добрич е било Решение № 32-22134 от 18.01.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Варна при АМ, с което е отказана декларираната в МД MRN № 21BG002002051646R5 от 17.06.2021 г. митническа стойност на стока № 1, определена е нова стойност в размер на 23205,00 лв., коригирани са данните в декларацията и в тежест на И. са установени нови размери на публичните задължения, в това число за досъбиране – мито в размер на 1679,88 лв. и ДДС в размер на 3695,73 лв., ведно със съответните лихви. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд направил изводи, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, материалния закон и при спазване на целта на закона. Не установил наличие на основание за неговата отмяна. Приел за недоказани твърденията за допуснати нарушения на материалния закон, тъй като И. не представил доказателства, чрез които да бъдат изяснени констатираните от митническите органи съмнения относно цената на внесената стока. Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза не дала категоричен отговор дали има несъответствие в декларираната и реално платената цена, тъй като И. не представил извлечение от банковата си сметка. Съдът взел предвид приобщените по делото официални данни от американските митнически власти за значително по-висока декларирана цена на износа на същия автомобил, като отхвърлил възраженията на И. срещу доказателствената стойност на посочения информационен източник, с аргумент че същият се приравнява на износна декларация в ЕС. Не счел за състоятелни и твърденията му за необоснованост на спорното митническо решение по отношение реда при установяването на цената. В тази връзка АС – Добрич съобразил, че в него е разгледан всеки един от методите по чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. последователно от буква а) до буква г) и след мотивирането на извод, че същите са неприложими, митническата стойност била определена по реда на чл. 74, пар. 3 от същия регламент, във вр. с чл. 144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. (Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447), въз основа на получените по официален ред митнически документи от САЩ. По така изложените съображения, първоинстанционният съд отхвърлил предявеното от И. оспорване и възложил на него разноските. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост. Основателно е релевираното в касационната жалба оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил приложената по делото износна декларация, получена от САЩ, в която като краен получател на стоката е вписано лицето В. В., а като междинен такъв дружество „Алекс БГ 2008“ ЕООД, респективно правното значение на тези факти. Възражения за несъответствие в тази насока са били направени още в производството пред АС – Добрич, но са подминати от съдебната инстанция по същество. Всъщност, обжалваното съдебно решение е лишено от фактически установявания, като съдът не е посочил въз основа на кои доказателства приема за установени релевантните за спора факти, не е обсъдил в пълнота възраженията на И. и не им е дал дължимия отговор. В него не е посочено какви информационни източници са ангажирани от страна на декларатора в рамките на административното производство с цел да установи договорната стойност на процесния внесен автомобил, нито същите са съпоставени към коментираната износна декларация. Липсват мотиви по въпроса защо административният съд е счел, че същата касае именно договорената между дружеството-продавач и И. цена на автомобила, предвид горепосоченото възражение на последния в контекста на липсата на идентитет в имената. Така коментираните фактически въпроси не могат да получат за първи път отговор от касационната инстанция, предвид забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания, а и за да бъде обезпечено правото на страните да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на фактически и правни изводи (чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс, ГПК). Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, вкл. правните изводи на съда въз основа на установените релевантни факти, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти, безпротиворечивите му фактически и правни изводи и посочване какво съдът постановява по съществото на спора по всички спорни въпроси. Обжалваното съдебно решение не съдържа констатации относно тези факти, направени след обсъждане на доказателствената съвкупност. То не съдържа и еднопосочни фактически и правни изводи, достигнати след обсъждане на доказателствата, доводите и възраженията на страните. Ето защо и при съобразяване на приетото по-горе, обжалваното съдебно решение следва да се отмени изцяло, вкл. в частта за разноските, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС - Добрич при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. При постановяване на новото решение в производството по чл. 226 АПК съдът следва да съобрази предявените от закона изисквания към съдържанието на акта съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Следва да извърши преценка на всички приобщени по делото писмени доказателствата, относими към казуса и заключението на ССЕ, да съобрази правилата на чл. 12 ГПК и да изложи пълноценни, безпротиворечиви мотиви по фактическата и правна страна на спора в рамките на съдебния контрол по всички спорни въпроси. При това коментираните по-горе въпроси, които АС – Добрич ще установи, следва да бъдат разгледани през призмата на постановеното от Общия съд Решение по дело Т-295/2025 г. на СЕС. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение